Ако някой проследи духовете, които бунят българското общество и всички ожесточени полемики, които водим, би си казал, че тук сме се събрали експерти с толкова широки познания, че е пълна мистерия как толкова интелигентен и прозорлив народ е на икономическото дъно на Европа.
Обективен наблюдател никога не би предположил, че България може да е населявана от 60% функционално неграмотни. Не, България е населена със специалисти и разбирачи по всичко. И каквото и да се случи - от "Евровизия" до процедура за свръхдефицит, ние сме насреща с аргументирани анализи и експертно обосновани предположения.
Когато дойде Giro d'Italia, стана ясно, че не просто това не е първият досег на българина до този спорт. Оказа се, че той е абсолютен специалист по колоездене.
Още: Стана ми лошо за цар Самуил по телевизията. По-лошо е за какво друго ослепяхме
След това ни се случи сагата "Петрохан" и се разбра, че почти всеки в тази държава е криминалист, балистик или минимум неосъществен, но абсолютно компетентен разследващ полицай.
Сега наред беше цар Самуил и всичко живо е археолози и антрополози. Историци от най-висок академичен калибър.
Това ще трае още някой и друг ден, когато ще се наложи да извадим следващата си експертиза и да станем политолози и изборни специалисти. Вече се случи - Бай Ганьо стана експерт защо кораб потъва за минути след руска атака - сигурно е носел оръжие, друго обяснение няма.
Изобщо, нас никой за нищо не може да ни пипне. В България има стотици хиляди специалисти по бюджет, по туризъм, по бедствия и аварии, по международни отношения и протокол.
Източник: БГНЕС
Още: "Такъв президент ли желаете?": Груб протоколен гаф на церемонията за цар Самуил?
И нищо чудно, че поставихме рекорд в ЕС по брой кандидати на президентски избори - в страна, в която всеки е убеден, че разбира от всичко и става за всяка работа, самочувствието е основният капитал, който се котира.
Със самочувствие се става премиер, президент, финансов, външен, здравен министър... Със самочувствието, че "ставаш за тая работа" отиваш в Брюксел, в ООН, подписваш разни неща, а после обясняваш на другите разбирачи, че по изключение, този път са разбрали грешно. Пишеш разни закони и когато стане ясно, че си оплел конците, пак даваш назаден. И продължаваш на самочувствие.
Защото в страна, в която всеки си мисли, че разбира от всичко, често се оказва, че никой не разбира от нищо, и експертизата не е карта, която може да бъде осмислена от целокупното войнство на разбирачите, за да заложат на нея. И залагат отново на познатото - на самочувствието. На претенцията за експертиза, която и избираемите, и избиращите ги споделят.
И така до следващата бомба. До следващата говорилня на "експертите", които винаги знаят какво трябва да се направи, а никога нищо не правят.
Автор: Десислава Любомирова
