Бездушието, обзело нашето общество, става все по-видимо, а последиците от него - все по-драматични. Случаите с нелегални домове за възрастни са най-фрапиращият пример за това как край нас гаснат хора, обречени не толкова от личната си съдба, колкото от безхаберието на държавните институции и нехайството на цялото общество. Някак си свикнахме всеки да се оправя сам и когато видим поредния ужас, се утешаваме, че това не ни засяга.
Адът, в който са живяли хората от дома в Ягода, е само една илюстрация за това какво се случва, когато държавата абдикира, а обществото не се интересува от слаби, болни, възрастни и дори вече невидими хора. Още: Ето как изглежда хосписът на ужасите отвътре (ВИДЕО)
Избуяла е гора от безхаберие
За своите безчинства виновните ще получат наказание, но това не решава проблема генерално. Някак си не успяваме от дървото да видим гората. А тя избуя в последните три десетилетия до степен такава, че корави медици и социални работници са потресени от видяното в Ягода и плачат на излизане от така наречения дом.
И като сме тръгнали да наказваме, защо да не се потърси отговорност от онези, в чиито ръце е регулацията на тези домове? Къде са бляли така наречените контролни органи? Ходили ли са изобщо някога на проверка? И кой носи отговорност в крайна сметка - синовете и дъщерите, които плащат за услуга, а родителите им получават изтезания? Или самите възрастни хора, докарани до това дередже по силата на обстоятелствата в скъпата ни татковина?
Ще кажете - какви пък чак толкова обстоятелства. Ами ниски пенсии, например. Забатачена здравна реформа. Нереформирана социална система. И все по-корпулентни политици, лакоми за още и още. Още: "Много хора се представят за техни близки": Охрана за възрастните хора от село Ягода
Лакомията е заразна
Лакомията обаче е силно токсична и силно заразна. Затова е логично собствениците и персоналът на такива домове на ужасите просто да прибират едни пари, а те се оказаха и сериозна сума, без да дават никаква услуга насреща.
Но сто процента и местните жители са имали информация какво се случва в селото им, обаче явно и тях "не ги засяга". Така, както огромната част от българското общество смята, че не го засягат проблемите нито на възрастните, нито на хората с умствено изоставане, нито на болните въобще.
И едва когато видим потресаващи кадри в интернет и ужасяващи телевизионни репортажи, си даваме сметка, че нещо не е наред. Ако от едната страна е държавата, а от другата ние, то значи, че нищо не е наред. Защото и от двете страни има бездушие, незаинтересованост и толерантност към неща като насилие и агресия. То започва още в детството и очевидно за родителите си е в реда на нещата. Още: Нови набези на локалите: Пребиха момче в центъра на София
Свикваме с насилието
Дечица, изоставени или пък малтретирани, дори от собствените си родители, насилие над жени, агресия към слаби и към възрастни хора - всичко това допускаме ние, не някой друг. И ако държавата не си е на мястото и не контролира тези неща с цялата строгост на закона, ние също носим отговорност, защото не изискваме достатъчно от нея и от управниците си.
Като стана дума за управници - забелязвате ли колко често в парламента в последните няколко години има физически сблъсъци между депутати? Това никого ли не възмущава? Отиваме на протест срещу омразното евро, а срещу политическата агресия - кога? Още: Депутатите като вандали през 2024 г.: Късаха кабели, заключваха се и се заливаха с напитки
Държавата - това сме ние. Това, което избираме при всеки вот. Това, за което гласуваме.
Наистина ли не ни интересува?
Автор: Стефан Стефанов
