Авторът Благойче Атанасоски е популярен политически анализатор в Северна Македония. Това е негова статия за България и Северна Македония, написана специално за Actualno.com. Запазваме умишлено някои от езиковите особености на текста.
Докато прогресивната, европейски настроена част от България, българското общество, гражданите и българите от диаспората все още празнуват в трескава и екзалтирана атмосфера историческата и невероятна победа на българския представител на Евровизия Дарина Йотова (DARA), с която източната ни съседка за първи път в историята си спечели най-гледаното европейско музикално събитие и ще бъде негов домакин догодина, по улиците на Скопие етнически албански студенти протестираха, за да им бъде позволено да се явят на адвокатския изпит на родния си език.
По време на напрегнатите етнически протести имаше и физическа конфронтация между албански студенти и етнически македонец, което в една толкова дълбоко етнически разделена и откъсната страна е много лош знак за нейното бъдеще и за следващите десетилетия.
Благойче Атанасоски
Спомням си, като по-млад човек в края на деветдесетте и първото десетилетие на двехилядните, каква еуфория изпитвахме, когато македонски певец щеше да представи Македония на конкурса за песен на Евровизия. Мечтаехме Македония да спечели най-реномираното европейско музикално събитие и Скопие да може да бъде негов домакин. Не знам дали някой българин е мечтал за такова нещо като млад , със сигурност, но мечтата му вече се е сбъднала. Следващата година, 2027, през май месец , българската столица София ще бъде центърът на Европа, където стотици хиляди туристи от стария континент, но и от други страни, ще присъстват в София и ще донесат огромни приходи и печалби, в десетки, ако не и стотици милиони евро, предимно за българския ресторантьорски и хотелски туризъм. Какво искам да кажа?
Македония има антидържавни политически елити!
Докато европейска България живее своята еуфория и най-голяма радост от лятото на 1994 г. и живее обета на апостол Левски „да бъдем равноправни с европейските народи“, Македония потъва в своята безнадеждност и несигурно бъдеще. Вече осем години, откакто се изявявам като политически анализатор в македонски телевизии и македонското публично пространство , упорито и настойчиво се опитвам да им докажа, преди всичко на македонските политически елити, каква е била целта Македония да стане пълноправен член на алианса НАТО и каква е и целта страната да стане член на Европейския съюз в обозримо бъдеще. Логично, страните, които стават членове на НАТО, особено малките по територия и население, се стремят да влязат под защитата на алианса, от страх да не бъдат нападнати от далеч по-мощен съсед, защото, според член 5 от основополагащия акт на Алианса, „нападение срещу една държава членка на НАТО се счита за нападение срещу всички държави членки на НАТО“.
Но кой далеч по-мощен съсед би нападнал Македония и би застрашил нейния суверенитет и териториална цялост? Гърция, България или дори Албания? Няма логика, защото всички те са членове на НАТО алианса. Тогава НАТО би бил агресорът, а не отбранителното формирование. Тогава остава Сърбия?! Е, не са ли те единствените от всички съседи „наши приятели и братя“. Тогава каква е била спешната нужда Македония да „влезе в НАТО на всяка цена“? - Също , защитата на териториалната си цялост и суверенитет, но като унитарна държава!
Защото в такава етнически конфронтирана и ужасно етнически разделена страна, където двете най-големи национални общности, македонци и албанци, за мое най-голямо съжаление, открито се мразят, рискуваме всеки момент да се окажем като втора Босна и Херцеговина на Балканите. Или още по-лошо, като втори Кипър, и освен Никозия, която е единствената физически разделена столица със стена в света, Скопие, да бъде втората такава.
Съвестта ми е чиста!
Но тези мои сериозни призиви не достигат до ушите на македонското държавно и политическо ръководство. Те не само водят антидържавна политика на неподчинение с мантрата „няма българи в Конституцията“, за да предотвратят „българизацията на Македония и да защитат македонската идентичност, език и история“, но и пречат на държавно-правния, но и на икономическия растеж и развитие на страната. Някой ще каже, че правят това, защото са под прекия контрол на сръбските (разузнавателни) служби, и изнудвани, и под диктата на Белград и трябва да държат Македония като „последен аванпост на сръбския свят“ тук, на Балканите, друг ще каже, че правят това от късогледство в държавната политика, и от наивност, и от безпрецедентно македонско неподчинение, а аз само ще кажа, че съм предупреждавал и повтарял, че етническият състав и конфигурацията на терена правят Македония потенциален Ливан, Кипър или Босна и Херцеговина. И че един ден, ако се окажем като тези трайно етнически разделени държави, това ще бъде единствено по вина на нашите политически „елити“, а моето честно и тревожно предупреждение ще остане записано като следа във времето.
