По данни на ЕК България е втора в ЕС по брой жертви на пътя. Заедно с Румъния държим първенството по най-опасни пътища в Съюза. И уж мислим мерки, уж променяме закони, а стотици българи продължават да умират всяка година в тази безумна "война".
Сега МВР е стигнало до нова идея - да се сложи край на "криенето по храстите", а патрулите на "Пътна полиция" да бъдат изпращани основно в участъците с най-много катастрофи.
Мистерия е защо България упорито се опитва да открива топлата вода във всякакви сфери на дейност, вместо просто да се поучи по примера на по-добрите. Неслучайно има приказка, че умният се учи от грешките си, а мъдрият - от грешките на другите.
Успешният пример
На позитивния полюс според статистиката - на държавите с най-безопасни пътища, са Норвегия и Швеция. И никой не си прави труда да си зададе въпроса защо. И какво правят различно.
Ето например безумната политика на "криене в храстите", на която България толкова държи и така ревностно следва вече толкова години. Резултатът е ясен - най-много жертви на пътя. Защото самата концепция на дебнене за нарушения е абсурдно и тотално сбъркана.
В Швеция и Норвегия полицаите не се крият в храстите. Нещо повече - и камерите не се крият в храстите. Напротив - държавата години наред инвестира системно, за да инсталира по пътищата камери, пред които стоят големи, изрични и ясни знаци. Защото скандинавските страни са проумели една проста истина - че е важна превенцията, не пълненето на хазната.
Когато шофьор има периодично указателни табели, че е наблюдаван, той намалява скоростта и рискът от инциденти пада. Така се намалява и рискът да бъдат загубени човешки животи. Това е превенцията.
Източник: Pixabay
У нас тя не се практикува. Държавата, като някое злорадо чудовище, дебне някой някъде да направи нарушение и го санкционира постфактум. Докато той прави нарушението обаче, опасността да катастрофира или да застраши други на пътя е огромна. И така загиват хора. Защото някой е решил, че има ценност в това скришно и изненадващо да хваща в крачка и да налага глоби.
А безопасните държави са решили друго. Сметнали са, че са склонни да прежалят постъпленията от фишове, в името на това да не прежалват хора.
Ето защо е важно не просто пътните полицаи у нас да сменят едни храсти с други. Важно е отговорните институции да разберат, че политиката на храстите принципно не работи. И няма нужда никой да бъде дебнат. Инвестициите в масово, обозначено и явно видеонаблюдение намаляват жертвите в пъти. Време е да погледнем извън собствената ни кочинка и да се огледаме, защото докато ние се проваляме, други успяват. Достатъчно хора си заминаха, за да докажат колко неефективни и безсмислени са практиките у нас.
Още: България през 2025 г.: Войната по пътищата и децата, които никога няма да се върнат у дома
Автор: Десислава Любомирова
