Изчегъртването срещу опраскването: Сметките на Борисов

Хитро, спор няма - освен с Лена Бориславова, която така и не разбра досега, че простите послания работят много повече от логическите сложни за сериозна маса българи постулати. Защото години наред Гешев да си ходи беше слоган на хората във втората политическа формация в сегашния парламент. И ето, сега ще си ходи – само дайте подкрепа за правителство.

Зад тази прозаична сценка обаче подводните камъни са толкова много, че нямат преброяване. Ето някои от тях:

1. ПП-ДБ се съгласява, сформира се правителство, водено от ГЕРБ, разбирай Борисов (да-да, Мария Габриел е много голям професионалист и никой няма да ѝ казва какво да прави). На мястото на Гешев идва човек, който само по име не се казва "Иван Гешев". ПП-ДБ се опъва, разваля правителството – те са виновни, че пак отиваме на избори. Повечко избиратели почват да ги мразят, че ги занимават все с избори – изборният им резултат пада, този на ГЕРБ (може би) мъничко още се качва и в следващия парламент картинката малко по-малко се приближва до Борисов на бял кон. Е, може пак да трябват избори с подходящ претекст за коня, но все нещо се измисли.

Щрих в този сценарий – на мястото на Гешев идва човек, който ПП-ДБ не отхвърля, само че ВСС отхвърля – нали е "независимата съдебна власт". На ПП-ДБ им остава да припомнят как не е вярно, понеже половината се избират от парламента и са избрани отдавна, по времето когато парламентът беше плътно в сянката на Борисов (ДПС винаги са на дебела сянка, само да кажа). Това не трогва никого, защото на болшинството му писна от избори – съответно контрата на следващите избори пак се насочва към ПП-ДБ.

2. ПП-ДБ не се съгласява. Аргументът е морален – 2020 имаше такива протести, че блюстителите на реда при третото правителство на Бойко Борисов биеха директно под колоните: Съдът разкри как се прикриват униформените биячи зад колоните на МС. Защо Борисов тогава не каза нищо за Гешев, а 3 години по-късно се сети? Борисов отговаря – катарзис, в името на Родината. И напомня – а Кирил Петков Конституционният съд като каза, че е незаконно служебен икономически министър, сега пак ли гази Конституцията, като се меси на "независимата съдебна власт"? Туш - и защото вече е 2023, а не 2020? Пак може да се събере достатъчно недоволство сред гласоподавателите за следващия бърз парламентарен вот, та ПП-ДБ да пострадат достатъчно в полза на Борисов с резултата.

3. "Само за малко" - хубаво махате Гешев, но ние ще ви подкрепим за малко (до местните избори, до следващата пролет или каквото там е "националноотговорно"), за да направим няколко важни неща. При този вариант в момента, в който ПП-ДБ припомни "крайния срок", Борисов винаги може да се позове на едикоя си криза, за да обърне политическата палачинка и пак да хвърли негатива на тях. Този вариант обаче предполага и най-голяма изгода на ПП-ДБ - с искане за подписано споразумение докога и за какво работи въпросното правителство точка по точка. При първото кривване - край. Точно затова никой в ГЕРБ вече не говори за такъв формат.

Нека не си правим илюзии – ПП и ДБ далеч не изглеждат като най-здравата коалиция. Вътрешните клатушкания и там си ги има – засега нетолкова видими, но след 1-2 нови парламентарни вота, плюс идващ местен есента, кой знае какво ще остане? Историята го е показала – кога "десните" са се обединявали и следвали що-годе единен дневен ред за достатъчно време, че държавата да тръгне гладко напред?

Точно това е голямото предизвикателство пред оцеляването на ПП-ДБ – как сега ще се оправят с кукичката "Иван Гешев". Защото истината е, че не Гешев, а съдебната система трябва да се реформира. Мария Габриел каза съдебна реформа и я приравни с Гешев. Но той е лесно заменим – както е и лесно да го критикуваш, като виждаш какво прави и колко струва. Когато нямаш гаранция, че след него идва не "Иван 2.0", тогава работата е като тази на хамстера в буркана.

Затова – задачата на ПП-ДБ е хем да намерят начин за следващата стъпка по пътя, по който България цял Преход още не може да тръгне, но тази стъпка да не ги убие тотално. Трудна работа – направо невъзможна. Защото ПП-ДБ също не направи достатъчно, за да привлече достатъчно от негласуващите (извън София и Пловдив каква работа свършиха в тази коалиция и сега, и предишните кампании; специално един пример за дълбокия провал да бъде намерен път към "несофиянци": колко още десетилетия трябват на ДСБ, че да намери начин да спечели нещо значимо извън София) – а времето изтече. Това, че Кирил Петков и Асен Василев хунаха на евроатлантически форум точно в този момент, също го подсказва - сякаш отиват навън да питат какво да правят. И махалото лека-полека отива към Борисов. Стане ли така, че да го залюлее напълно, ще перефразирам една чудесна реклама на "Евроспорт" отпреди години: "Всеки голям провал е почнал от мъничка лъжа".

Така че следващите, тръгващи да правят промяна, първо да са наясно как ще убедят достатъчно от негласуващите, за да могат да се преборят! А сегашните да се жертват за истинските принципи, върху които да могат да стъпят следващите - ако се наложи!

Автор: Ивайло Ачев