Коронавирусът - неизбежните проблеми

Което показва само едно - рискът си остава! И неприятностите - например сега сума народ ще трябва да се тества заради новината, за да се увери, че не е пипнал коварната болест. Убеден съм, че на никой от тези хора няма да му е леко на широката балканска душа, докато чака резултатите.

Та да обобщя - първо, психически натиск, т.е. дали си заразен или не си. Ако излезе положителен тест, нови тревоги - къде ще се карантинираш, за да не застрашаваш други. Защото, убеден съм, огромното мнозинство хора нямат по едно жилище на член на семейството, че да си седят там като "по учебник". След това - ако имаш по-изразени симптоми, да има и уточнение кога вече да отидеш в болница - да не е прекалено късно! Отделно - логистика, т.е. да има кой да ти носи храна, лекарства. Дори в най-благоприятния случай, т.е. като караш леко, пак има да си поседиш около месец без физически досег с външния свят! Един месец, и то посред лято!!! А кой ще върши през това време ежедневните ти задължения? Ще можеш ли да работиш? Ще те замести ли набързо шефа, защото му е нужен някой на първа линия, така да се каже, а не някой вкъщи? А ако се грижиш за някой болен възрастен в семейството, кой ще те отмени? За децата кой ще се грижи, та да не се разболеят и те?

Затова и считам за далеч по-лесно да пазя малко дистанция, като говоря с хора. Да си мия ръцете по-честичко, лицето също. Да сменям бързо дрехите си, веднага щом се върна вкъщи - да ги проветрявам на първо време, по-честичко да пускам и пералня. Да нося маска в магазина, както и в офиса, ако съм в обща част. Да проветрявам колкото се може повече - лято е вече и астрономически, да се възползваме от топлото време. И да не се свирам в пространства с повече хора, които си мислят, че Григор Димитров се е заразил, но те няма. Да де, но Григор предимно навън прекарва времето си - само че когато забравиш, че многото личен контакт може да е все същият, както и преди, рискът се повишава!

Пожелавам бързо оздравяване на най-добрия ни тенисист и здраве на всички - но трябва и ние да си помогнем малко за здравето!

Автор: Ивайло Ачев