Знаете ли кой е той? От години е един – да приемат някоя скандална поправка в законодателството точно преди Коледа.
Счита се, че идеята е скандалът изобщо да не избухне. Само че особено в днешната технологична ера това да се случи клони към минус безкрайност. И се получава като във вица със сметката в заведението, където ти таксуват и консумация "ако мине" точно в края на касовия бон. Като питаш какво е това "ако мине", сервитьорът/сервитьорката отвръща: "Ами не мина".
Същото нещо стана вчера с приемането на Закона за чистотата на атмосферния въздух. По традиция, през преходни и заключителни разпоредби беше променен Закона за защитените територии и то така, че да може да се пипат водите в национални паркове – ако има риск за живота на хората и "материални щети". А потенциален риск от наводнения има само при река Глазне, Банско, съгласно действащите планове за управление на риска в България. И колко му е под формата на някоя материална щета да се отклони вода, а за да не иде зян, да бъде използвана за друго – примерно за едни машини за правене на сняг.
Тези дни си мислех, след поредната отминаваща година, какво най-много ме дразни в политиците и депутатите. И определено номер едно е точно този тарикатлък "ако мине". Не минава – не разбрахте ли? Ясно, че не разбирате, защото не ви го набиваме това разбиране в чутурите, но това не значи, че ние не разбираме. Отлично схващаме – и сме наясно, защото на лъжата краката са къси. А това, че вие не схващате, ще ви излезе през носа – така е устроен животът. Той забавя, но не забравя. И ние не забравяме, че вие, "народните представители", всъщност не мислите как на първо място да стане по-добре за нас, гласоподавателите, а мислите как да стане по-добре за вас, кръвопийците!
Автор: Ивайло Ачев
