Лекотата, с която Пеевски превзе Пазарджик - първият областен град, където Ново начало ще има мнозинство от общински съветници в кметството - е забележителна.
Не от вчера у нас свободно се пазаруват цели градове и се слага ръка на прилежащите им ресурси. А това, че после се превръщат във феодални владения, които остават в една и съща мъртва хватка двайсет и повече години - това също не е новост. Властовата карта на България общо взето винаги е показвала как реките от корупция текат от едно място в провинцията към друго, за да се свържат в голяма национална мрежа. В това отношение Пеевски притежава безценния опит на Доган и отлично знае технологията: автобусите, обръчите от фирми, местния бизнес, отчисленията.
По-интересното е нашето възприятие за тези събития. Макар и силно неприятни и депресиращи за по-чувствителните, не може да се каже, че те предизвикват голям скандал. По вече налудните телевизии могат да се чуят всякакви приспивни заключения. Например, че гласове винаги се купували, тоест - това безредие е в реда на нещата. И освен това трябвало да изчакаме МВР да си свърши работата, за да видим каква действително е ситуация с платения вот. Впрочем, време е да се създаде институция, която се самосезира, когато някой тържествуващо заяви "нека изчакаме институциите да си свършат работата". Тъй сякаш институциите не се купуват по същия начин като градовете. И после не се използват за пресиране или пасивност спрямо същите градове. Това било: да изчакаме МВР, или "Дани и господа", както много хубаво ги бе определил Манол Глишев, да си свършат работата. Защото те съществуват прозрачно и самостоятелно и по цял ден не мислят за друго, освен за върховенството за закона и честния изборен процес.
Няма съмнение, че картината в Пазарджик е тест на национално ниво и той ясно диктува посоката. Едно време за купения, автобусен, корпоративен вот се говореше като за явление, което може да бъде потиснато с висока избирателна активност. Идеята бе, че българинът минава през граждански цикли: успива се, не му се занимава, спира да гласува, тогава всички възможни изроди напазаруват държавата. Обаче накрая се ядосва оня ми ти българин (ядосването му отнема между 10 и 15 години) и с тежка стъпка става от дивана, за да разхвърля всичкото олигарх и да възцари и върне справедливостта към естественото й състояние. Тази пълна идиотщина не само, че не води до добро - на нейния принцип бе избран например Бойко Борисов - ами изобщо не е сигурно, че дори ще се случи отново. Напротив, твърде вероятно е гръбнакът да е вече прекършен и в нашите представи да заживее странна мисъл. Тя гласи, че досущ както политиците смятат демокрацията за декорация, ние убедено започваме да мислим същото. И че сме съгласни, че нашето участие в политическия процес е формално, съответно - излишно. Ето го новият обществен договор, в който подписът ни първо бе фалшифициран, но съвсем скоро ще е автентично споразумение.
Автор: Райко Байчев
