Едни от най-популярните български творци застанаха пред камерите с ясна цел: да ни откажат да гласуваме. Осъзнаха, че положението е спешно - до изборите не остана време. И ако някой е решил да гласува, светкавично трябва да бъде разубеден. Такъв човек е опасен - за обществото, за себе си и близките си. Редно е да му се помогне.
Във видеата на "Ти броиш" анти-вот реплики към избирателите имаха Юлиан Вергов, Александра Сърчаджиева, Александър Алексиев, Яна Титова, Владимир Михайлов, Захари Карабашлиев, Орлин Павлов и др. Те, разбира се, заложиха на т.нар. "обратна психология" - известно е, че колкото повече се навиваш да не свършиш нещо, толкова повече дълбинният ти инат се се задейства. И го правиш със замах, че и отгоре. На тоя принцип например се заспива отлично - добре установено е, че който страда от безсъние, има шанс да заспи, само ако направи всичко възможно да остане буден.
За да ни събудят електорално, героите от кампанията приведоха ред убедителни аргументи.
Че няма смисъл "да ходя да им гласувам" - те не заслужават нашето внимание.
Че един глас не променя нищо - капка в морето.
Че ако изборите имаха смисъл, щяха да ги забранят (а не само че не го правят, ами ни убеждават по всички възможности начини, т.е. лъжат).
Че всички са едни и същи, тоест маскари.
Че от маскарите може да ни избави само спасител - но и той е маскара.
Че отговорна цел на всеки родител е да не научи децата си да гласува - пасивността се изгражда с поколенията.
И че при лошо време в неделя няма смисъл да се ходи до урните (студено е), а при хубаво, по-добре човек да се разходи някъде другаде (топло е).
Списъкът с поучения е дълъг и познат. Това са повърхностни изрази, които обаче са вкоренени в много по-дълбоко разочарование. Това разочарование има завършена биография. Да я преговаряме подробно не е нужно. Обхожда се само с ключови думи: преход, мутри, фалити, корупция, "за 800 дни" нещо си. После: за всеки протест си има контрапротест. После: социални мрежи, но и тролски ферми, повече свобода, но и повече манипулация. Вездесъщата олигархия с огромни капитали, които се инвестират на цикли с една проста, биологична цел: да се възпроизвежда. Изобщо, разнебитената ни демокрация се крепи трудно. Тя не е нито ветроупорна, нито докрай справедлива, а може би - прекалено скорошна.
И все пак всичко лежи върху един фундамент - гласът. Каквито и разлики да имаме около него (демокрацията обещава не единомислие, а именно различия - и крехък консенсус около тях), по ключов въпрос имаме единодушие: че броят на гласовете повишава качеството на изборите. Мечтата на всеки злонамерен политик е ниската избирателна активност - апатията, както се знае, е най-плодородната почва за разгръщането на корупционен модел. И обратното: масовата активност може да разруши отвътре всички предварителни схеми, както имунната система изхвърля вирус. За неделя можем да си пожелаем поне това - сбъдването на една азбучна истина. Че повече гласове означават повече справедливост.
Но ето, че се увлякохме - и започнахме да говорим сериозно. А това е риск за обратната психология. Затова:
Не гласувайте. Заобикаляйте урните. Издайте ограничителна заповед срещу собственото си присъствие. Така всичко ще бъде наред.
