НЕзависим да не чувам

И днес обаче, на пореден знаменит ден, в който да си дадем сметка какво сме постигнали, за да можем да постигнем още повече, ми иде да си запуша ушите завинаги.

Празнуваме 107 години от Независимостта на България

На 22 септември цялата страна ще отбележи 107-та годишнина от обявяването на Независимостта на България. На тази дата в 1908 г. в църк...

Прочети повече

Първо - липсващите. Във Велико Търново, на Царевец, отсъстваше премиерът Бойко Борисов. Без коментар, че от много коментари всъщност ни е премиер. Може да е артикулирал на английски за утрешния Европейски съвет, току виж поговорил с някой друг извън постоянния ни представител в Брюксел - да речем с чужд министър-председател! Нямаше го и президентът Росен Плевнелиев, нямаше я и Цецка Цачева - председател на Народното събрание.

Второ - не чух Цветан Цветанов, за мое облекчение по-късничко се включих. За сметка на това не пропуснах заместник-председателя на Народното събрание Димитър Главчев. Той, милият, изчете с потресаващо приспиващ тон всяка една думичка от приветствието си - сигурно му е трудно с тази цветиста фамилия да вземе да запомни няколко думи. Или пък, о Боже, да изрази чувствата си към празника без четене, така, по човешки. Дали не може, защото не му пука? На кого ли от тези, които уж ни водят към по-светло бъдеще, му пука?

Учудващо поне за мен най-адекватни думи изрече главата на Великотърновската епархия митрополит Григорий, който даже не чете - през повечето време. Той призова всеки присъстващ и гледащ официалните думи на държавните мъже, с които отбелязахме големия празник, да си помисли дали сме независими от "началника в парично отношение" и от "наркотрафика". Това, последното, дали не е тежичък камък в градината на стоящия отзад Цветан Цветанов? Не се мина и без откровението, че Църквата първа започнала да чества независимост - имаше една приказка за суетата, но хайде ще си остана днес на приказката за прошката.

Стремежът към независимост е стремеж към съвършенство. През цялото си съществуване хората се стремят към съвършенство. И фактът, че ние, българите, също сме го потърсили, трябва да ни кара да се горедеем, да ни треперят гласовете, когато изричаме думичката "независимост" - защото сме искали да станем човеци! Сега не се случва - изгубили сме желание и стремеж да се усъвършенстваме. Позволихме на мънкащи под носа си клишета и арогантни простаци да ни дават пример. И независимостта се превърна в мъртва думичка на поредната написана с досада политическа реч.

София и Походът на независимостта

Само ден след като България отбелязва своята независимост, Центърът за независим живот за трета поредна година ще организира Поход за н...

Прочети повече

За финал - браво на БНТ, че днес, от 21:00 часа ще излъчи "Съдилището" - българският претендент за "Оскар". Поуки в този филм много - той е историята как все още можем да потърсим искрата, която да ни направи човеци.