Едва ли не сте чували за "номера на китайката". Но може би не знаете какво точно представлява той, макар мръсното ви подсъзнание да рисува примамливи картини дори в този чисто много дневен следобеден час.
Не сте далеч от истината - става дума за конторсия. А простичко казано конторсията е демонстрация на гъвкавост. Или по нашенски - чупки в кръста. Разбира се, става и в други части на тялото, но да не задълбаваме.
Като термин "номерът на китайката" става популярен след Първата световна война - в цирковите и вариететните спектакли. Той обаче често се е практикувал не точно от китайки. Даже не точно от жени - джендърска работа на съвременен патриотски. Достатъчно било човек да е гъвкав - след това най-лесното нещо е да поиграе гримът.
В днешни дни изглежда номерът на китайката стигна до Европа. И се превърна в номера на унгарката. Негов майстор, естествено, е нашият премиер - Бойко Борисов. Неговите чупки в кръста са легендарни, но тази за Унгария заслужава някак по-голямо внимание. Много гъвкав се оказа с този иначе внушителен кръст премиерът - хем подкрепя Орбан, хем подкрепя и Юнкер.
Разработваме стратегия – ако един ден, някога, се стигне до тази санкция, какво да правим. Думи на Борисов за вечността - какво ще правим, ако вземе Европейският съвет да гласува за отнемане на правото на глас на Унгария. Всъщност, процедурата е следната - сега Европейският парламент иска Европейският съвет да признае, че има проблем с ценностите, които са основата на Европейския съвет. След такова признание, следва Европейският съвет да даде напътствия на Унгария как да се поправи. И ако не се поправи, тогава следва отнемане на правото на глас - при четири пети съгласие.
Сега не сме в последна фаза - дотогава има време. Достатъчно време, че сегашната властова конфигурация в България да не е същата и да няма нужда Борисов да дава такива аванти, за да е спокоен на властовия връх. Политика на лавирането с една цел - да пази спокойствите на стабилността. Това е то номерът на унгарката - стабилна гъвкавост в убеждаването, че всъщност гледаме гъвкава стабилност. Въпросът е, че накрая винаги стигаш до ъгъла - и там каква ще трябва да е чупката?
Автор: Ивайло Ачев
