Преди дни Слави Трифонов събори паметната плоча на Петрохан - онази, която Ралица Асенова бе поставила. Не ще и дума - мемориал, който бе хем малко нелеп, хем смразяващ, хем незаконен. Но ако човек не го харесва, е редно да съобрази, че по-добре паметникът да остане непокътнат - именно като мрачен пиедестал на цялата история. Защото с него тя завършва буквално като древногръцка трагедия: в заслепението си майката вдига паметник на убиеца на сина си, или - ако толкова упорствате в съмненията си, понеже рационалността ви е похитена от партийни пристрастия - на човека, поставил сина й в критични обстоятелства, довели до смъртта му. За последното поне предполагам, че сме съгласни.
Аз не мислех, че може да има нещо по-бутафорно от този паметник. Особено с перото в цветове на дъгата, кръстосано с меч - сякаш Калушев е бил сериозен писател и с думите си е революционерствал на всяка крачка; със самият надпис-цитат, ("В непрестанното преследване на истината нека всяка наша стъпка да бъде безстрашен скок в пространството, където дълбоката простота на това, което е, прогонва сложните сенки на онова, което изглежда, че е". Иво Калушев), издълбан на плочата като страшно прозрение, а не като обичайната псевдофилософия, с което авторът е очаровал интелектуално невинните си жертви; с цялото прибързано поставяне, при положение, че висяха толкова много съдбоносни въпроси около трагедията и главния заподозрян.
Но въпреки всичко има едно-единствено събитие, по-нелепо, по-бутафорно от всичко: отива на Петрохан не кой друг, а Слави Трифонов с един джип в тъмна нощ в черен шлифер с черни очила и го събаря. Нека се съгласим, че това е просто комедийна развръзка. Ако бяхте прочели например новината за разрушението, но без злосторникът да се разкрие сам в социалните мрежи, за кого щяхте да си помислите? Щяхте ли да си кажете: "Съборили са паметникът на Петрохан? А, това е 100% работа на Слави Трифонов!" Не, вашето въображение щеше да разположи това име в един от най-далечните спектри на вероятното, защото и без това избягва да се сеща за него. Щяхме да си помислим, че паметникът е съборен от други жертви на Калушев. Или от роднини на жертвите, несъгласни с бурното отричане на майката. Можеше също да го потрошат тийнейджъри за лайкове, или пък мутри - за кеф. Обаче не, не е това: вдигнал се е Слави Трифонов като призрак през нощта и той я е свършил тая работа.
Редно е да припомним: по време на цялата си политическа кариера Трифонов не се вдигна нито веднъж до парламента, нито веднъж до сграда на институция. Това бе човек, който наистина си бе наумил, че ще може да управлява държавата дистанционно: от един диван и с един Фейсбук. Той просто никъде не отиде - никога. Трябва да се предложи правителство? Никакви резки движения - ще го направи от Фейсбук. Трябва да се спасява затъващата партия? Може - но от вкъщи. Трябва да се кажат няколко думи в "Панорама" по важни въпроси - е, чак пък толкова, по-добре да го интервюира Тошко Йорданов пак от дивана.
Та значи Трифонов прекара пет години като заклет хоум-офисник и даже голямата политика не го изтръгна от мястото му. Не го скандализира Борисов, когото трябваше да изчегърта, не го помръдна от мястото му сглобка 1, сглобка 2 и сглобка 3. Не го видяхме на протест изобщо, не го намерихме и на контрапротест. Не каза почти нищо за Пеевски, когато растеше, не каза и нищо, когато спихна. Това бе човек, който искаше да променя държавата, но никоя промяна не бе толкова важна, че да я удостои физически с присъствието си. Но след шест години статично положение тоя дзен будист става хъш и побеснява. Вдига се от мястото си и връхлита през нощта към хижа Петрохан, за да може на сутринта да го обяви със статус във Фейсбук. И какво се очаква да направим ние - да изпаднем в нестихващи аплодисменти от това, че е изчегъртъл един нелеп паметник, когато обещаваше да изчегърта цяла една политическа класа, а накрая се превърна в неин съюзник? Може ли да има някакво съмнение, че това е нещо друго, освен плачевен опит на Трифонов да насочи прожекторите върху себе си? Надеждата е прозрачна, много наивна - суверенът да се смая от геройството и да прелее отново някой мижав процент към ИТН. Да постигне отново онзи минимум електорална подкрепа, който да го превърне в дъвката между ботушите на ГЕРБ и ДПС - роля, която макар и недостойна, можеше да се осребрява. Даже жертвите на Калушев не са чак такива наивници. При все цялото им старание.
Автор: Райко Байчев
