Преходът от начален към прогимназиален етап в българското училище от години повече прилича на обучение за оцеляване, а не на радостен момент към нов етап от живота на децата и израстване към нови знания. В центъра на тази абсурдна система са 11-годишните петокласници, които, превити под тежестта на раница, надминаваща повече от половината от собственото им тегло, се борят с обикаляне по кабинетите и с безумната логика на училищните програми.
ОЩЕ: Учител алармира: 12 000 ученици от 600 класа стоят без учител по математика
В пети клас децата губят не само сигурността и помощта на началния учител, който им помага в занималнята, но и своята класна стая. Вместо това те се превръщат в номади, които цял ден обикалят кабинетите из училище, мъкнейки на гърба си цялата си библиотека, защото нямат шкафчета или постоянна стая, където да оставят учебниците и помагалата си.
Освен това, вместо предметите да бъдат разпределени разумно през седмицата, програмата често е съшита с бели конци – например два последователни часа по рисуване един след друг, вместо да бъдат разделени в различни дни, за да разтовари мозъците им. Детето трябва да носи и тежки блокове, водни бои, четки, бурканчета за вода и материали, вместо тези помагала да се оставят в шкафче, за да се олекоти раницата.
Това обаче е само върхът на айсберга. Истинският кошмар започва у дома. До четвърти клас детето е било на целодневната форма на обучение и е имало помощта на учител в занималнята. В пети клас тази опора внезапно изчезва. Ученикът е хвърлен в дълбоките води на самостоятелната подготовка, където трябва да наваксва сам. Изисква се да си напише домашните по български, литература и математика, но едновременно с това да запамети огромни обеми от информация по тежките разказвателни предмети като история, география и "Човек и природа".
ОЩЕ: Недостиг на учители: Липсват кадри за основните предмети в училище
Учебната програма е пример защо децата ни се уморяват още преди да са влезли в същинското учене. Тук идва големият и логичен въпрос: Как след това очакваме добри резултати на външните оценявания или на международните изследвания като PISA?
Няма как да имаме грамотни и мислещи деца, когато цялата им енергия отива в това да влачат десетки килограми хартия по коридорите и да се борят с механичното запаметяване на сухи факти ден за ден. Системата ги залива с информация, която наизустяват, колкото да изкарат добра оценка на другия ден, вместо да ги учи да мислят, разбират и анализират.
И да. Класациите на PISA ще продължат да сочат към дъното, защото нашите училища са се превърнали във фабрики за зубрене, децата ни са уморени и с гръбначни изкривявания. И не. Проблемът не е в техния потенциал, а че пречупваме и не им даваме възможност да развият любопитство към знанието.
Автор: Виолета Иванова
