Политически бърнаут: След перфектната буря остана само умората

Бърнаутът изглежда логичен. Ето и причините. 

Ако направим сравнение между пролетта на 2021 и идващата есен, ще видим значително разминаване. Тогава ГЕРБ бяха в постпротестна ситуация, невъобразими скандали с шкафчета и записи, а към неблагонадеждността им тежеше и видимото участие на главния прокурор като правителствен инструмент (на Бог, както бе речено), нахлул в президентството. Това единение на властите (по Гешев) изигра коронен номер както на него, така и на Борисов, като двамата станаха еднакво нежелани и преляха недоволство един към друг, въпреки че целта им бе тъкмо обратната - да преливат власт взаимно.

През тази пролет партиите на протеста бяха в печеливша позиция, тъй като се намираха в ситуация на "перфектната буря". Слави Трифонов и "Има такъв народ" стояха като мистичен шанс, натрупал популярност след референдума, "Системата ни убива", а и обичайният способ, която помага на всеки нов играч - отчаянието от всички останали. Големите заявки обаче изпаднаха в колапс няколко месеца по-късно, когато партията и лидерът ѝ влязоха в серия от противоречиви решения и предложения и се оттеглиха като "опозиция на опозицията". 

"Демократична България" също разчиташе на натрупаната инерция от протестите и акцията в "Росенец". Но тази инерция вече намалява, въпреки че от трите протестни партии може би само те успяха да запазят доверието на собствените им избиратели и дори, вероятно, да го разширят. Това разширение обаче е все още минимално и недостатъчно, за да търсят властта без други.

"Изправи се" и тъй нататък също имаха чудесни възможности. Мая Манолова все още имаше позитивите, останали от ролята ѝ на омбудсман, която я върна в голямата политика. А "Отровното трио" стоеше добре на фона на участието им в протестите и допринесе за това обединението им да ги постави в парламента.

С течение на времето обаче партиите на протеста постепенно започват да изхабяват първоначалният си ресурс. Този ресурс има свойството да дава изключително мощен тласък в рамките на няколко месеца, но неговата бърза запалимост дори по законите на физиката не обещава дълга продължителност. Допълнителен проблем за тях създаде и обстоятелството, че опозиционната роля неочаквано започна да премества престижа си към служебното правителство, което изгради по-голям авторитет в изминалите месеци. И, както посочи Андрей Райчев, евентуален проект около Кирил Петков и Асен Василев би могъл да изтласка сегашната опозиция в ъгъла и да завоюва немалко нейни територии. 

Такава партия обаче все още няма; служебното правителство по парадокс би могло да намали избирателната активност, понеже хем започна да измества партиите на протеста, хем няма собствена партийна организация, която да прелее точките и проценти доверие към себе си. Освен това не е изключено онези, които виждат най-голям прогрес именно около Кирил Петков да си спестят гласуването, доколкото е почти ясно, че то ще възпроизведе същата патова ситуация, а същата патова ситуация възпроизвежда отново служебното правителство. Нещо като ползотворен омагьосан кръг: първият такъв в най-новата ни история. 

Предвид тези натрупвания големият бърнаут е силно вероятен. От "Гласувай. Има смисъл", обрат към друго:

"Не гласувай. Има още по-голям".

Автор: Райко Байчев