Портрет на българския портфейл, наточил се от догодина да харчи евро

Ако надникнем в портфейла на българина, няма да видим нещо изненадващо, но тъжните констатации там са повече от оставащите за удоволствия пари. Последното проучване на Евростат дава картина на харчовете в проценти и те са поредният повод да кажем, че сме европейци, но не дотам.

Още: Съпротивата на македонските българи и пораженията от сръбското владичество*

Още: Няма пари за младите лекари, защото има за старите ченгета и вождове

Над 20% от разходите на българина са за храна, още толкова дава за наеми и сметки. И ако второто може да се обясни с относително високия дял на живеещите в собствени жилища, за разлика от повечето европейци, то първият разход е убийствен в буквалния смисъл. По-зле от нас са само в Румъния, Литва и Естония.

Цените на хранителните стоки у нас отдавна не се контролират реално от никоя институция, нито пък качеството. Виждаме от време на време шумни акции, установяващи фрапиращи нарушения, и с това се приключва. А с какво се храним и най-вече колко ни струва? Досега нито едно българско правителство не е имало смелостта да се изправи срещу бранша, в който най-нормалното нещо е да слага нишесте в млякото и тикви в лютеницата. Е, вече уж ги пишело на етикетите, но какво от това - нито цените, нито качеството са на европейско ниво.

Процентно този разход е важен, дори сред най-важните. Защото заплатите на българина и на германеца са несравними, а една и съща шунка в Германия е по-евтина, отколкото в България. Важен е и защото не става дума изобщо за някакви специални храни, а за това, което ежедневно слагаме на трапезата си. Всеки знае колко старания са необходими, за да не се натресеш на поредния добре пакетиран и старателно рекламиран скъп боклук, а да откриеш "истински" хляб, мляко и месо.

Още: Най-добре е да извадим г-н Тошко от контекста и да приключи тази мъка

Още: Оставка, оставка: Политиката ни е за дебелокожи дебили и блатни обитатели

Но основната причина, поради която даваме всеки пети лев за храна, са ниските доходи. В някои сектори не са помръднали от 20 години, а цените на всичко растат.

Инфлация: От 13 години насам не е било толкова скъпо

В данните на Евростат нямаме основания да се съмняваме, а те сочат и друга, още по-фрапираща разлика със страните от ЕС. Разходите за здравеопазване у нас са 7,2% от всички разходи на домакинствата и по този показател сме на първо място. Почти наполовина - 4,6% от разходите на хората в ЕС, са за здравето им.

Оказва се, че това не е само защото сме сред най-болните и най-бедните нации, а и защото доплащаме най-много над нещата, които покрива Здравната каса. Това неведнъж е влизало в полезрението на Европейската комисия, има го в няколко доклада, но реални мерки от страна на българските власти няма. Само за сравнение, отново в Германия, здравната застраховка покрива дори разходи за йога и плуване.

Още: Со кротце, со благо и со малце вековна идентичност

Още: Как ще спрат скандалите в София: Терзиев спешно да се снима с Пеевски

Отчайващи са и цифрите, показващи нашите разходи за облекло и обувки - те са 3,2% от всичките ни разходи. За сметка на това пък за алкохол, цигари и наркотици харчим цели 5,7% от заплатата си. Ето тук вече сме близо до европейците. В Чехия харчат даже 8,4%, докато португалците дават 3%.

Разбивката на данните показва и друг интересен факт - за алкохол харчим 1,9% - близо до средното за ЕС ниво. За цигари обаче, забележете - двойно! Цели 3,6% от разходите ни са за тези димящи дула.

Покупката на нов автомобил също е сред почти непостижимите за българина луксозни харчове. Германецът дава 5,1% за нова кола, българинът - 1,6%. Явно не ни е до нов автомобил, когато имаме хладилник за пълнене и здравни услуги за доплащане.

Тези цифри рисуват един колкото правдив, толкова и тъжен портрет на българския портфейл, наточил се от догодина да харчи евро вместо левове. И на българина-европеец: сравнително нахранен, сравнително излекуван, каращ таратайка, но с цигара в ръка.

Автор: Евелина Гечева