На 16 януари 2025 г. Народното събрание избра Росен Желязков за премиер с 125 гласа "за" и одобри състава на новото коалиционно правителство, съставено от ГЕРБ, БСП и "Има такъв народ", с неформална подкрепа от "Алианс за права и свободи" (АПС, свързан с Ахмед Доган), което наследи служебния кабинет на Димитър Главчев.
Още от самото начало кабинетът получи критики за нестабилната си коалиция, но това не му попречи да се похвали с "огромни успехи", като довърши процеса по присъединяване към еврозоната – на 8 юли Европейската комисия официално одобри влизането на България в еврозоната от 1 януари 2026 г.
Първите пукнатини в мнозинството се появиха още през април 2025 г., когато АПС напусна коалицията и намали официалната подкрепа до минимум, но кабинетът оцеля благодарение на ad hoc подкрепата от "ДПС – Ново начало" на санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски, докато опозицията внасяше поредица от вотове на недоверие – за външна политика, борба с корупцията, фискална политика и околна среда – които пропаднаха с комфортно мнозинство за управляващите, дължаща се на "корпулентната" подкрепа.
Първи трус - "Лукойл"
На 23 октомври САЩ наложиха нови санкции срещу руските петролни гиганти "Лукойл" и "Роснефт", които бяха част от по-широк пакет мерки срещу Русия, включително в отговор на ядрени учения, обявени от Москва. Тези санкции, обявени от Министерството на финансите на САЩ, забраниха всякакви транзакции с компании от групата "Лукойл", включително дъщерните ѝ в България, като "Лукойл Нефтохим Бургас", и се очакваше да влязат в сила на 21 ноември, с потенциални последици за българската икономика, тъй като рафинерията в Бургас преработваше над 90% от вносния петрол в страната.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов веднага определи санкциите като "не шега работа", подчертавайки, че България е изпреварила събитията с предварителни мерки, но предупреди за рискове от скок в цените на горивата и дефицит. Българската народна банка (БНБ) заяви, че не вижда директен риск за финансовата система, но банките ще решават самостоятелно дали да продължат отношения с "Лукойл", докато "Демократична България" поиска изслушване на министрите на финансите и енергетиката за оценка на въздействието върху енергийния сектор и икономиката.
На 24 октомври 2025 г. "Лукойл България" пренасочи плащанията си към не-санкционирани банки, но анализатори предупредиха за предстоящи проблеми след 21 ноември, включително затруднения в плащанията за суровини и потенциално спиране на рафинерията, което би довело до дефицит на горива и икономическа нестабилност в България. Същия ден "Да, България" обвини Пеевски и Борисов в търговия за излизане на Пеевски от списъка "Магнитски" чрез сделка с "Лукойл".
Ден по-късно Българската петролна и газова асоциация (БПГА) предупреди, че потенциално затваряне на "Лукойл Нефтохим" би изисквало над 350 цистерни денонощно да преминават границата за внос на горива, което би довело до логистичен хаос, по-високи цени и икономически загуби за България, а малко по-късно България спешно спря износа на дизел и авиационно гориво, за да се подготви за потенциален дефицит поради санкциите срещу "Лукойл", което директно засегна енергийния сектор и икономиката.
На 30 октомври "Лукойл" се съгласи да продаде чуждестранните си активи на швейцарската компания "Gunvor", като сделката бе мотивирана от санкциите и целеше да се избегне пълна блокада на операциите, включително в България, в крайна сметка до нея не се стигна след обвинения за връзки с Кремъл.
В началото на ноември България обяви, че ще поиска изключение от САЩ за санкциите срещу "Лукойл", за да се запази работата на рафинерията в Бургас и да се избегнат икономически шокове и се подготви назначаването на особен управител за "Лукойл" в България, като мярка за държавен контрол върху актива.
На 7 ноември парламентът прие "правен чобанизъм" – за 7 часа гласува национализацията на "Лукойл" чрез законови промени, даващи широки правомощия на особен управител; президентът Радев изрази опасения, че това може да доведе до сценарий като фалита на "Булгартабак", свързван с Пеевски.
Седмица по-късно САЩ и Великобритания предоставиха отсрочка на санкциите срещу "Лукойл" в България, за да се избегне спиране на рафинерията, а шефът на НАП Румен Спецов бе назначен като особен управител с широки правомощия; "Лукойл" обяви преговори с кандидати за активите си, а Асен Василев нарече избора на Спецов "лоша шега и нарушено право".
На 21 ноември американските санкции срещу "Лукойл" влязоха в сила, но с дерогация за България.
Драмата с бюджета
Началото на края за кабинета дойде на 3 ноември, когато Министерството на финансите публикува проекта на бюджет за 2026 г., който предвиждаше дълг над 30% от БВП, 3% дефицит и по-високи осигуровки, като документът съдържаше над 170 страници. Той пропусна законния срок от 31 октомври и се подготви за обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество, но с изтекли срокове за коментари, които можеше да не бъдат взети предвид, докато се очакваше внасяне в парламента.
Същия ден започнаха остри реакции от страна на опозицията, работодатели и граждански организации, като "Продължаваме промяната" (ПП) чрез Асен Василев обяви бюджета за "скандален", обвини го в кражба на средства за "фондове на Пеевски" с прекомерни увеличения на заплати в антикорупционната комисия, докато ГЕРБ защити мерките, БСП настоя за прогресивно данъчно облагане, "Възраждане" го нарече "изключително вреден" и водещо към фалит, а работодателите от БСК, АИКБ и КРИБ предупредиха за замразяване на заплати, забавяне на инвестиции и масови съкращения поради антибизнес мерки като увеличението на данък дивидент и задължителния софтуер СУПТО за проследяване на продажби.
Стигна се до абсурдната ситуация работодателите да бойкотират Национален съвет за тристранно сътрудничество, който бе задължителен за придвижването на бюджета, отказвайки да обсъждат поради кратките срокове за преглед и липсата на диалог, което блокира процедурата, докато премиерът Желязков нарече отсъствието "невербална комуникация" и насрочи ново заседание за 13 ноември, а ГЕРБ проведе двустранни срещи с бизнеса.
На 6 ноември Пеевски заяви пълна подкрепа за проектобюджета, твърдейки, че всичко поискано за хората бе включено, включително запазване на заплати в полицията и армията, капиталови програми за общините чрез Българската банка за развитие, докато обвини опонентите в подвеждане относно фискалната отговорност и критикува министъра на земеделието за забавяния в "народните магазини".
На 21 ноември Народното събрание прие на първо четене проекта за държавен бюджет за 2026 г. с гласовете на ГЕРБ, "ДПС-Ново начало", БСП, "Има такъв народ" и четирима отцепници от фракцията на Ахмед Доган, след около 5 часа дебати, фокусирани върху увеличени разходи за заплати в публичната администрация, 2-процентно повишение на осигурителните вноски и данък дивиденти от 5% на 10%.
"Кой разпореди това безобразие?"
На 24 ноември 2025 г. "Продължаваме промяната - Демократична България" насрочи протест срещу кражбите в бюджета за сряда от 18 ч. на площад "Независимост" (Ларгото), след като управляващите изместиха заседанието на бюджетната комисия, с призиви срещу вдигането на осигуровките, данъка върху дивидентите и тормоза върху бизнеса чрез СУПТО, под хаштаг "#НеХраниПрасетоСТвоитеПари".
На 26 ноември 2025 г. след скандално заседание ресорната парламентарна комисия прие проекта за бюджета, свикано с час и половина по-рано от насроченото в почивката на парламента, което предизвика скандал за нарушаване на процедурни правила, като Асен Василев от ПП-ДБ се опита с думите "кой разпореди това безобразие?" да го блокира, но то започна с обиди, груби сцени и влизане на служители на НСО за охрана, докато комисията прие на второ четене 2-процентно повишение на осигурителните вноски, по-рязко увеличаване на максималния осигурителен доход до 2352 евро, замразяване на максималната пенсия на 1738 евро и други мерки, приключвайки на фона на започналия масов протест пред парламента.
Същата вечер десетки хиляди хора обградиха парламента в протест срещу бюджета, с бял автобус пред сградата, напомнящ протестите от 2013 г., блокирайки депутатите до полунощ, докато протестиращите скандираха "Оставка!" и образуваха човешка верига, а вътре се сблъскаха млади хора с депутати като Йордан Цонев и Байрам Байрам от ДПС, който нарече представител на протестиращите "мършляк".
На 27 ноември лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви, че управляващите оттеглят проектобюджета заради протестите и критиките, докато на следващия ден финансовата министърка Теменужка Петкова и председателят на комисията Делян Добрев уточниха, че няма да се изтегля, а ще се преработи с поправки, отпадат най-критикуваните мерки като 10% данък дивиденти и СУПТО, а осигуровките ще се увеличават плавно с 1 пункт от 2026 г., с нов доклад и прегласуване след срещи с работодатели и синдикати.
Ден по-късно "Продължаваме промяната - Демократична България" свика нов протест за 1 декември от 18 ч. на площад "Независимост" под надслов "Няма да позволим да ни излъжат", обвинявайки ГЕРБ в лъжа за оттегляне и настоявайки за пълно преработка на тригодишната прогноза.
"Оставка"
На 1 декември се проведе вторият протест – по-многолюден и вече с ясни искания за оставката на властта, привличайки хиляди, включително много млади хора, които изпълниха улиците около Народното събрание, Съвета на министрите и президентството, скандирайки, пеейки и подскачайки повече от два часа с искания за край на кражбите в бюджета, оставка на управляващите партии и изваждане на Пеевски от властта, след което протестът премина в марш през центъра. След края на протеста се появиха провокатори и се стигна до сблъсък с полицията и арести, като около 21:30 ч. десетки млади мъже в черно атакуваха щаба на "ДПС-Ново начало", хвърлиха бутилки, запалиха боклуци, разбиха прозорци на трамваи и полицейски коли, докато полицията използва сълзотворен газ, петима протестиращи потърсиха медицинска помощ, десет бяха задържани, а организаторите от ПП-ДБ осъдиха провокациите и поискаха оставка на вътрешния министър Даниел Митов.
На 2 декември в обръщение към народа президентът Румен Радев заяви, че оставката е неотложна, тъй като властта се дискредитира, и призова за предсрочни избори като единствения път напред, подчертавайки нуждата от реална промяна към върховенство на закона и възстановяване на държавността, което настоящата управляваща клика не можеше да постигне.
На 5 декември ПП-ДБ внесе шестия поред вот на недоверие срещу кабинета "Желязков" за провал в икономическата политика и обяви нов протест за 9 или 10 декември, след като Бойко Борисов обяви, че досега протестите "са били на АИКБ". Само ден по-късно Министерството на финансите публикува втори проект на бюджет за 2026 г., в който вдигането на осигуровките се отложи за 2027 и 2028 г., а дългът остана над 30% от БВП, с преработки на критичните мерки след протестите.
Рекордният протест и оставката
На 10 декември се проведе рекорден протест в София, страната и чужбина, с около 150 хиляди души в столицата – най-големият срещу управление след 1990 г. – и близо 100 хиляди в градове като Варна, Пловдив, Бургас, Велико Търново и други, с искания за оставка на правителството и излизане на Пеевски и Борисов от властта.
На следващия ден премиерът Желязков обяви, че подава оставка в отговор на очакванията на протестиращите, заявявайки, че властта идва от суверена и решенията трябва да отразяват волята на хората. Минути по-късно правителството оцеля в шестия вот на недоверие, тъй като само 106 депутати гласуваха "против", под необходимите 121, с бойкот от ГЕРБ, ДПС, повечето от БСП и ИТН.
На 12 декември Народното събрание единодушно прие оставката на премиера, а с нея – и на правителството му, с 227 гласа "за", включително от всички партии, което води страната към предсрочни избори, а кабинетът ще продължи да изпълнява функциите си до ново правителство.
В крайна сметка парламентът прие на второ четене удължителния бюджет, който позволява държавата да функционира до три месеца без редовен бюджет за 2026 г., като заплатите се индексират еднократно според натрупаната инфлация за 2025 г. – решение, подкрепено от 183 депутати, включително от ГЕРБ и "Има такъв народ", въпреки че те го наричат "незаконно" и рисковано.
Този ден ще се запомни с това, че управляващите неочаквано включиха редовния бюджет в дневния ред, но след заплаха за протести от ПП-ДБ, го оттеглиха. Асен Василев от ПП-ДБ обяви: "Току-що станахме свидетели на може би най-наглото гласуване в този парламент – за четвърти път управляващите се опитват да си прокарат крадливия бюджет", и обяви протест за 18 декември.
На 18 декември протестите се възобновиха в София, Пловдив и Варна, с фокус върху корупцията, арогантността на властта и с искане за машинно гласуване и падане сваляне на главния прокурор. В София демонстрацията блокира центъра, а активисти от "БОЕЦ" окупираха входа към кабинета на Борислав Сарафов.
Така след 11 месеца и 5 дни управление, на фона на едни от най-масовите протести в последните десетилетия, правителството падна - след бюджетна криза, която се превърна в широка вълна от обществено недоволство, с обвинения в кражби, провокации, политическа арогантност и прахосническо харчене, водеща към несигурност през следващата година.
