Президентът Румен Радев беше казал, че ще обяви влизането си в политиката, когато най-малко го очакваме. И го обяви в понеделник, когато цялата държава го очакваше.
Възторгът е голям. Сред немалка част от политическата класа и сред немалка част от избирателите. Проблемът е, че България през такива възторзи вече е минавала. След това, обикновено, идва болезненото приземяване.
Още: Президентът Румен Радев депозира оставката си
Падането от високо на Слави Трифонов
За справка - последният такъв възторг, изстрелял един политически лидер и партията му на върха, беше този по Слави Трифонов. От трибуната на шоуто си, необезпокояван с реални казуси и неудобни въпроси, той самоотвержено развиваше теории "толкова ли е трудно да живеем нормално" и как вземат ли властта, ИТН тутакси ще разчистят пътя на България към светлото бъдеще.
И хората се възторгнаха. И повярваха. И дадоха на Трифонов властта. Направиха го за нула време първа политическа сила и той взе тази власт, напъна се, скочи... и не последва абсолютно нищо. Всички закани, всички планове, всички обещания се изпариха в пространството при първия досег с реалната политика на терен. И "суверенът" разбра, че си има работа с въздух под налягане. Днес партията на Трифонов се бори за политическото си оцеляване.
Новият месия на ред
Сега наред е новият спасител - Румен Радев. И тъй като той повтаря голяма част от поведението на Трифонов, е много вероятно да повтори и съдбата му.
Години наред Радев изграждаше много методично образа си на авторитетен и надежден месия. От позицията на удобната дистанция, която президентската институция му осигуряваше, той се включваше в обществените дебати само тогава, когато му беше изгодно, и само толкова, колкото му беше изгодно. И след това като един загадъчен властелин се оттегляше в своя далечен мистериозен замък.
Без много въпроси, без обяснения, без необходимост да се защитава.
Още: Световните агенции: Оставката на Радев е заявка за участие в парламентарните избори
Радев повтаря почти дословно манталитета на Трифонов по отношение на медиите. Той не дава пресконференции, където журналистите свободно да се надпреварват да му задават въпроси, не дай си боже неудобни. Дава "брифинги", на които казва каквото има да каже и след това - бегом към вратата.
За справка - вчерашното обявление.
Нямаше никакъв смисъл журналисти да спорят кой е пуснат и кой не в президентството, защото така или иначе те бяха там за пълнеж. Радев не допусна никой да му зададе нито един въпрос, защото така правиш, ако искаш да си авторитетен месия - не говориш прекомерно. Ако почнеш да говориш, има голям шанс да се изложиш.
И Радев внимаваше много през всички тези години да не се изложи. Журналистите подтичваха след него по събития, на които присъстваше, улавяйки го за минута - две, колкото да му дадат възможност да каже само това, което би било в негов интерес.
Източник: БГНЕС
Челният сблъсък с политическата реалност
Този внимателно граден образ на непоколебим, решителен и справедлив спасител обаче се крепи на много нестабилни основи. Които ще бъдат пометени при сблъсъка с политическата реалност.
Тогава, в качеството си на лидер на партия, президентът няма да има комфорта на странично убежище. И ще трябва да започне да говори, да се защитава, да чува неудобни въпроси, и най-вече - да действа.
И опасността образът му да рухне и "суверенът" пак да разбере, че си има работа с въздух под налягане, е голяма.
Още: Как реагираха политиците след оставката на президента (ОБЗОР)
Сигнали има
А сигнали за това не липсват. Радев имаше спорни решения, спорни изказвания, и на няколко пъти действа в унисон със собствения си интерес, а не с обществения.
Много характерно за него беше да се възползва от откритите възможности за съставяне на служебни правителства. На няколко пъти беше ясно, че първата и втората партия са в конфликт и правителство с техен мандат е невъзможно. Имаше обаче по-сговорчиви и диалогични политически сили, които, ако бяха получили мандата, може би щяха да имат капацитета да намерят баланс и да сформират кабинет.
Радев обаче никога не го позволи. Както казваше израелският премиер Бенямин Нетаняху за мирните усилия на палестинците - "Никога не пропуска възможност да пропусне възможност". Така той през годините даваше третия мандат на БСП, забивайки финалния пирон в ковчега на евентуалното политическо разбирателство.
Този прозиращ политически егоизъм на терен няма как да не престане да прозира и явно да се открои. Българите е твърде вероятно да заложат на поредната си надежда и да направят Радев победител на изборите. Това е лесната част. Нищо не принуждава Радев през цялата кампания да прави нещо, различно от досега - да се появява за кратко, да изсипва пред камерите гръмки политически лозунги и закани срещу мафията, след което да се оттегля. И така - до първа политическа сила. След това обаче няма да може да продължи да се държи така. След това ще трябва и да видим на практика с какво ще подплати думите си.
Като пилот той сега лети високо на крилете на обещанията и заявките. Историята обаче често се повтаря и има вероятност, както много преди него, да катастрофира в мазалото на българската политика, и след болезнено падане да стане просто още един бивш месия.
Автор: Десислава Любомирова
