Тъпите копелета на Коминтерна режат клона, на който седят

По някаква безумна причина протестите не са срещу Франция, чийто лидер представи предложението. Не са и срещу Гърция, заради която младата държава със столица Скопие вече не се казва Македония, а Северна Македония. Не са тези протести и срещу сърбите, които десетилетия наред асимилират населението край Вардара, а сега го насъскват срещу нас.

Ако някой има обща кръв с македонците, това сме ние, българите. Доказват го и общата история, и многото общи неща в езиците, и самосъзнанието на огромна част от братята край Вардаро.

Но не, тъпите копелета на Коминтерна нямат толкова акъл да се сетят, че най-малко на нас трябва да се гневят. И че като наричат външния си министър Буяр Османи "Бугар Османи" само засилват впечатлението за интелектуален дефицит. Защото ако някой отстояваше най-яростно интересите на Скопие, това беше именно той.

По някаква си причина до момента не видяхме омраза към другарите на Мицкоски - основно сърби и тук-таме руснаци. С което протестиращите ясно показаха кой ги подстрекава - онези, които не искат Македония в ЕС.

Плакатите на демонстрантите съдържаха антибългарски и антиевропейски послания, дори такива с вулгарни надписи. Защото простотията няма почивен ден - и при макетата, не само при нас. Обща черта - поредната. С какво са им криви българите, не е ясно. Ясна е само омразата, която не приема аргументи, защото няма нужда от тях.

Наличието на десетки ранени полицаи обаче говори, че официалната държавна власт няма да толерира до безкрай подобни изцепки. Бидейки на прага на ЕС, Скопие няма никакъв интерес от идиотските попръжни по адрес на същия този ЕС.

Паралелно с това в македонския парламент се проведоха и първите консултации с партийните лидери по отношение на френското предложение. Засега изглежда, че има вероятност то да бъде прието, но от ВМРО-ДПМНЕ настояха за поправки и призоваха към нови протести.

Но да се върнем на Гърция. Преди 4 години на Преспанското езеро тя подписа един договор с Македония след дълги и яростни протести в Атина. Така Македония се преименува на Северна Македония.

Къде се случи това? На същото място, където са костите на цар Самуил и стотиците ослепени български войници. Там, където още кънтят "Преспанските камбани" на българския писател Димитър Талев. Там е и едно от гнездата на национално-освободителната ни борба, в която почти всяка българска фамилия е оставила свой предшественик.

Това езеро си беше част от онази България - Санстефанската! Изконна родна земя, осеяна с костите на дедите ни и напоена с кръвта на няколко поколения българи, записали имената си в пантеона на безсмъртието.

Да, ние помним всичко това. И сме съгласни да приемем, че нашите собствени корени са общи с македонските. Те - не! Те са от Марс! Кой подписа онзи договор, бре? Филанкишията ли? Кой ви преименува държавата насилствено? Ние ли?

Тъпи копелета коминтерновски, дано да ви дойде акълът в главата. Че скоро може на нас да ни дойде друг.

Автор: Стефан Стефанов