Унгарският отговор на българското убеждение "Ако изборите променяха нещо, нямаше да са разрешени"

Победата в Унгария на лидера на опозиционната партия "Тиса" Петер Мадяр отекна из цяла Европа. И с право.

"Тиса" спечели разгромна победа с 138 депутатски места от общо 199, докато "Фидес" на бившия премиер Виктор Орбан остана с едва 54.

Доколко и каква промяна очаква Унгария ще стане ясно много скоро. Политическата среда и ситуация в Будапеща обаче е специфична и не се припокрива напълно с политическия кръстопът, на който е изправена България. Поне засега. Друго обаче е впечатляващото в тези избори и него съвсем спокойно можем да съпоставим с действителността у нас.

Още: "Европа е избор": Българският премиер поздрави Мадяр за победата в Унгария

Унгария се мотивира

Емблематична мисъл на Марк Твен е, че "ако изборите променяха нещо, нямаше да са разрешени". Приемането или отхвърлянето на тази максима е вододелът между народите, които могат да преобърнат историята си, и онези, на които тя просто се случва.

Унгарците са от първия тип народи. Изправени до стената, в спорна международна ситуация и в тежко икономическо положение, те избраха да приемат трудностите и кризата като мотиватор. В резултат страна стана свидетел на рекордна избирателна активност от близо 80%, която не даде шанс волята на унгарците да не бъде зачетена.

Това е мобилизация и категоричност, която се наблюдава много рядко. Активността на унгарците беше болезнено ясен сигнал, че цял един народ припознава едновременно един-единствен момент като исторически важен и вярва, че неговият глас не просто има значение, а е единственият възможен, логичен и необходим ход, когато се търси промяна.

Източник: Getty Images

Още: Мадяр: Заемът от 90 млрд. евро за Украйна да бъде даден, тя е жертва. Русия е риск, но не се отказваме изцяло от петрола и газа ѝ (ВИДЕО)

България се демотивира

Българите, от друга страна, сме се самоопределили от втория тип народи. Тези, които кризите и трудностите, демотивират. На фона на икономически затруднения, галопиращи цени, инфлация в пъти над официалната, овладяна държава и корупционен модел, оплел в пипалата си всички сфери на живота ни, ние, в мнозинството си, махваме с ръка и въздъхваме "Тука е така". И на избори отиваме за гъби, защото "всички са маскари", защото няма за кого да гласуваме, защото всички са "един дол дренки" и защото не искаме да избираме "по-малкото зло".

В резултат, регистрираме 30% избирателна активност, която е прекрасна болестотворна среда за вируса на купения и контролиран вот. Не разпознаваме изборите като историческа възможност да променим нещо, защото не вярваме, че нещо изобщо може да бъде променено.

Много българи не отиват до урните, защото смятат, че изборите вече са решени. Думите на Сталин, че "не е важно как гласуват избирателите, а кой брои гласовете", отекват в главите на мнозина. Това, съчетано с придобития някъде по трасетата на историята нихилизъм, ни обрича на пасивност, която много трудно може да бъде преборена.

Още: "Унгария е Европа": Фон дер Лайен със заявка за реформа анти-Орбан в ЕС. Мадяр обясни защо Орбан загуби (ВИДЕО)

В настоящия момент допълнителен демотиватор се явяват анализите, че България, за разлика от Унгария, е обречена на неуспех в борбата си с корупцията, защото корупционният политически модел в Унгария е централизиран и концентриран по върховете на властта и когато бъде отрязана главата на змията, оздравяването на системата е възможно. За разлика от този модел, българският е мрежов - децетрализиран, всепроникващ и адаптивен и смяната на политическата върхушка не може да го ликвидира. Ето защо у нас с едни избори не можело да се реши нищо.

Дори така да е. Значи ли това да продължим устойчивата си линия на апатия? Нима имаме друг полезен ход, освен да опитаме да нанесем колкото пъти е необходимо удари по главата на змията? Това, че няма да я убием отведнъж, означава ли да спрем да опитваме?

Имаме изключителното щастие да живеем в "добрата" част на света. Тази, в която демокрацията, за добро и за лошо, в по-голяма и в по-малка степен, е установената система, по която функционираме. "Ако изборите променяха нещо, нямаше да са разрешени" е валидна максима, но за други режими. Унгарците съвсем нагледно ни показаха, че дори от едно дългогодишно и установено политическо блато може да се излезе чрез масово гласуване.

80% избирателна активност в България е мечта, която скоро вероятно няма да се сбъдне. Уви, понастоящем такъв ни е "чипът". Но идват нови поколения, необременени, да се надяваме по-активни и по-оптимистично настроени. Нека те погледнат Унгария. И да знаят, че е възможно.

Автор: Десислава Любомирова