В последна сметка трябваше нещо да е велико и народно. Щом нещата не излязоха с Великото народно събрание, получи се с другото - повсеместното въдворяване на ВНК, Великият народен коронавирус.
Великият народен коронавирус е особено събитие. Настъпва след няколко ключови фрази. Първо "ние сме най-дисциплинираните в Европа", но "след две седмици сме в Ада", изречено с нелеп апломб през април, до ние сме на първо място в света от жертви на коронавирус, но пък "фатката", цитат пак по Борисов, е "да се пазиме", изречено с още по-нелеп апломб през ноември. Ще се опитам да свържа трескавия април с мрачния ноември през тези две фрази - представете си го като настъпването на някакъв ад, но на портата на ада пише: "Фатката е да се пазиме". И ако искате, ето още една добавка над портата - че "Работата носи свобода". Може да ви изглежда объркано, но всъщност е последователно: българският ад е нещо като корона-Аушвиц; ако човек не се пази достатъчно може да влезе в чувал, но пък който се труди както трябва би могъл да напълни чекмедже. Избирай само внимателно с какво да го пълниш - с лекарства или евро.
От тази болнава употреба на най-грешната фраза в най-неподходящия момент - първо през април и сега през ноември - се пръкна Великия народен коронавирус. Събитие, което гарантира световно внимание, първенство в worldometers, вдигната високо купа в статистическото световно по болни и жертви на глава на населението.
Ако слушате лидерите на мнение в ГЕРБ обаче, ще видите, че те не изпитват особено чувство за политическа връзка с това събитие. Тома Биков например заяви, че "българите просто са по-болни". Така сякаш това е някакво географско статукво, национална орисия, в която Свети Георги от край време е вдигнал ръце от подопечните си и някъде във всемира на държавите за българите е отредено да са най-болни, а те, приели кръста си, кихат, кашлят и бродят с термометри под мишниците. Боледували са години наред, най-отговорно, докато накрая не са триумфирали с Великият народен коронавирус, перлата в короната от болести, дошла да ги порази и да изпита за последно едни седем милиона и без това скапани от болести тела. Какво да правиш - българите просто са по-болни.
Здравната система не може да се справи с Великия народен коронавирус - тя, отново по думите на Биков, "работи", а на всичкото отгоре - забележете какво е следващото изказване - "Всички лекари в Европа и Америка са в еднакво положение". Интересно, дали заради това онзи млад лекар от катастрофалния репортаж за болниците, заяви, че това му е последен ден и заминава за Щутгарт? За къде е тръгнал по никое време да емигрира този лекар? И там, и тук, все еднакво положение. Ето, 3000 лева дават в Пирогов за санитари, но няма навити. Може би да вземем санитари от Щутгарт. Ако се вълнуват прекалено от заплащането, това е само защото все още не са разбрали добре, че работата носи свобода.
Ще попитате какво ще стане накрая с Великия народен коронавирус. Ето какво - през пролетните месеци, малко преди изборите, ще бъдете похвалени и с много голяма благодарност, за това, че "заедно сме преминали през заразата".
Това "заедно" коварно ще предположи, че не сте минали, както обикновено и през каквото и да било, сами.
Автор: Райко Байчев
