Войната между Израел и Хамас: Няма кой да ви попита "А вие къде бяхте, когато"?

Някой правилно ще каже: не е ли по-важно да се информираме постепенно и едва, когато научим всичко, да формираме мнение? Разумен е този човек, но той представлява нищожно малцинство, а не като всички останали неспокойни хора, които вече над седмица не знаят кое знаме да развеят. Освен всичко, за разлика от войната в Украйна например, в сегашния случай все още никой не е задал главнокомандващия въпрос: "А вие къде бяхте, когато..."? Знае се, че зададе ли се това екзистенциално-геополитическо питане, станете ли свидетели на бойния му възглас, значи двете заинтересовани страни са готови да се впуснат в окопна война на опорните точки, която ще продължи толкова дълго, колкото ги устройва, а и малко след това - понеже опорните точки имат и зловещи инерции. Но хоризонтът е празен и в далечината никой още не е попитал къде сте били - какво объркване само.   

Вашето отчайващо положение продължава и защото познатите геополитически гурута за войната в Украйна също дават разнопосочни сигнали и никой не ви казва конкретно и директно: абе както подкрепяте Русия, така подкрепяйте и Палестина (или пък обратното). Но не, нищо подобно: вие търсите яснота, ясна червена бразда и граница, а получавате само исторически препратки за това откога е конфликтът, колко време е продължил и колко още време ще продължава като една нерешима енигма. Свикналият на наистина готови и топли, като банички, опорни точки човек, може да се изнерви много от това историческо каканижене. Той иска да разбере кои са добрите и кои са лошите и не може.  

За следващия увлекателен проблем пък говори влогърката и журналист Флора Стратиева - тя попита дали само на нея й се струва, че родните "леви" не са проумяли какво правят западните "леви", понеже по-скоро проявяват склонността да защитават Израел, докато през това време авангардът на левите движения отатък океана защитава Палестина. Пояснение: казвайки родни "леви", говорим за "десните" у нас, една обърквация, идваща от антагонизма им по отношение на наследството на комунизма и 90'те (май вече решен веднъж завинаги с кметското предложение), смесен с ляволиберални принципи, които са залегнали широко в програмите им. Та какво трябва да е станало, пита Стратиева не без чувство за хумор в един пост, за да може нашите хора този път да не са схванали какво става на запад и да са леко изостанали по темата, което никак не е изключено, при положение, че очевидно не им е близка? Отговорът е реторичен, съществува във въпроса: ами изостанали са. И темата никак не им е близка.

И кое, за финал, е най-сложното обстоятелство? За разлика от войната в Украйна тук няма нито обща история, нито спорни дати, нито разправии за миналото, нито съветски съюз, нито влизането в западни структури. Има един близък Изток, който ни е безкрайно далечен. И няма кой даже да ви попита: а вие къде бяхте, когато...? Нямаше ви - изтървахте. Но ако наистина сте от петимата души, които искат да тръгнете по дългия път и да се осведомите за всичко, което става там - ето тук е  нашата поредица с материали. 

Автор: Райко Байчев