Здравословно е да поговорим истински за лошото

Няма как обаче, уважаеми докторе. Защото лошото не е изключение, а практика, система на действие. И тя личи от Космоса – в България получаваш здравеопазване, когато платиш ПОНЕ два пъти. Първият път са здравните ти вноски, вторият – за конкретни медицински услуги, когато ти се наложи. Всъщност аз, като пациент, който е здравноосигурен, не знам кога мога да отида на какъвто и да е медицински преглед в държавна/общинска болница и да не бъда таксуван за нещо. Сигурно не съм единствен, даже едва ли има някой, който да е в друго положение. Логично тогава се питам, както сигурно и всеки нормален човек, все още живеещ в България – за какво внасям здравни осигуровки?

След като се налага за всичко да се доплаща, щом имаш здравни осигуровки, значи системата е сбъркана. Но като е сбъркана, тя не може да осигури нормалност – както за пациентите да има адекватна грижа, така и за лекарите и медицинските работници да има достойно заплащане за добър живот. Щом системата е счупена, тогава има хора, които се възползват и такива, които страдат заради възползвалите се. И ако няма държавна и политическа воля системата да бъде оправена, значи или държавата (политиците) нямат капацитет (казано по-народно – кухи са като тикви), или са от възползвалите се! А нещата със системата се превръщат в норма – норма, според която системата не се поправя и всеки се спасява както може т.е. действа принципът на по-силния!

Щом това ни е нормата за най-хуманната професия, както гласи клишето, тогава, уважаеми доктори, медицински сестри и най-вече управници, няма доброто да е водещо. Разбира се, то е там, обаче не е система! А системата е по-силна – тя е машината, която определя какво се случва. И се случват повече лоши неща, отколкото добри.

Защо в България има толкова много болници, а толкова малко здравеопазване? Защо клинични пътеки, финансирани с осигуровките на всички, може по закон да отиват в частни болници? Като ще си говорим „по европейски“, щом правиш частен бизнес, държавната помощ е ЗАБРАНЕНА! Но никой вече толкова години не го променя – посочих по-горе двете възможни причини за това. И е крайно време прокуратурата да поразследва коя от тях е водеща – едва ли само едната е вдействие. Имаме вече нов главен прокурор, дано нещо се промени, колкото и да е трудно да го повярва човек – защото при големите пари човешкият живот изключително рядко има някакво значение!

Автор: Ивайло Ачев