Няколко африкански държави отказват американска медицинска помощ, възмутени от исканията на администрацията на Доналд Тръмп за достъп до частни здравни досиета и минерални ресурси в замяна на животоспасяващи лекарства, пише The Wall Street Journal.
Измина една година, откакто Доналд Тръмп преобърна дългогодишната американска политика за подпомагане на развиващите се държави и прекрати голяма част от дейностите на USAID - Агенцията на САЩ за международно развитие. Сега някои африкански правителства са възмутени от условията, при които американският президент се съгласи да възобнови финансирането за борбата срещу СПИН, туберкулозата и маларията.
Близо две дузини държави на юг от Сахара приеха исканията на Тръмп и подписаха споразумения със САЩ. Петгодишен договор за 900 милиона долара подписа Демократична република Конго, която в момента е епицентър на смъртоносна епидемия от ебола. Той се осъществи само след като страната подписа споразумение за минерали със САЩ. Още: "Бягаш или умираш": Африканците, които Русия принуждава да се бият в Украйна
Зимбабве, Гана и Замбия обаче или отхвърлиха, или отлагат преговорите по самопровъзгласилата се политика за външна помощ на администрацията на Тръмп "Америка на първо място", която се стреми да обвърже здравната подкрепа директно с дипломатическите цели на САЩ.
Преговорите със Замбия спряха, когато страната оспори условията на предложения от Вашингтон пакет от 2 милиарда долара помощ, наричайки неприемливи американските искания за сделка за критични минерали, преференциално третиране на американските компании и достъп до частни медицински данни.
"Замбия има отговорност да защитава интересите на своя народ, точно както САЩ защитават своите граждани, и преговорите отразяват тази реалност", заяви министърът на външните работи на Замбия Муламбо Хаймбе.
Изявлението на министър Хаймбе дойде, след като тогавашният посланик на САЩ в Лусака Майкъл Гонзалес обвини замбийските власти в корупция и неспособност да реагират на американските инициативи. В прощалната си реч преди да напусне поста си Гонзалес заяви, че властите в Замбия "са позволили на Америка да плаща за здравеопазване, докато чиновниците са отклонявали публични средства в собствените си джобове". Още: Малък самолет се разби в Кения, загинали са чуждестранни туристи (ВИДЕО)
През април трима сенатори от Демократическата партия изпратиха писмо до държавния секретар Марко Рубио, в което настояваха да се отхвърли предложението за спиране на лечението на над един милион ХИВ-инфектирани хора в Замбия, освен ако страната не се съгласи да предостави на американския бизнес доходоносен достъп до своите медни запаси.
"Задържането на жизненоважна помощ като заложник в името на американския достъп до замбийските медни мини би било тревожно отклонение от дългогодишната двупартийна подкрепа за финансирането от САЩ на лекарства за ХИВ в чужбина". PEPFAR, глобалната програма на САЩ за ХИВ/СПИН, е създадена по времето на президента Джордж У. Буш. Тя е спасила 25 милиона живота чрез безплатно лечение и лекарства, включително чрез предотвратяване на предаването на вируса от заразени майки на техните деца.
Базираната във Вашингтон организация за защита на потребителите Public Citizen е завела дело срещу Държавния департамент, с което иска да принуди разкриването на подробностите. Федералното дело е висящо. Още: Нелепа смърт: Десетки млади мъже починаха след ритуално обрязване
Правозащитни групи в Замбия и кенийски парламентарист също заведоха дела, оспорвайки преговорите на страните си със САЩ, позовавайки се на липса на прозрачност. Кенийски законодател твърди, че сделката ще наложи на страната условия за съфинансиране, които биха могли да подкопаят вече ограничения национален бюджет. Според KFF, организация с нестопанска цел, базирана в САЩ, която се фокусира върху здравната политика, споразумението ще задължи Кения да похарчи 850 милиона долара в замяна на 1,6 милиарда долара помощ от САЩ.
Подходът на Доналд Тръмп към чуждестранната помощ замени традиционната помощ с по-прагматични междуправителствени споразумения в здравния сектор. KFF изчислява, че новата политика може да доведе до близо 13 милиарда долара финансиране от САЩ през следващите пет години за 32-те държави, които в момента са подписали споразуменията. Това е с една трета по-малко от това, което същите държави са получили през предходните пет години, отбелязва организацията.
Финансирането, включително за най-бедните страни, се предоставя в по-големи суми в началото на периода и след това рязко намалява в продължение на пет години, според анализ на базирания във Вашингтон Център за глобално развитие.
Според KFF вече подписаните споразумения изискват от страните получатели да изразходват общо 7,5 милиарда долара от собствените си средства в допълнение към финансирането от САЩ. Още: Обратно на Тръмп: Китай премахва митата за цял континент
"Старият модел на глобална здравна помощ по същество беше субсидия с отворен край: парите се стичаха към посредници с минимална отчетност", заяви говорител на Държавния департамент. Всяко ново споразумение, каза той, е "с още една държава, която използва собствените си ресурси, поема отговорност за собствените си здравни системи и намалява дългосрочната зависимост от американските данъкоплатци".
Извънредните ситуации в здравеопазването вече принуждават администрацията да предприеме решителни действия. Държавният департамент наскоро обеща 112 милиона долара за овладяване на бързо разпространяващата се епидемия от ебола в Конго. На 28 май федералното правителство обяви, че е постигнало споразумение за изграждане на полева болница в Кения за карантина и лечение на американци, изложени на вируса. Те няма да бъдат изпратени у дома.
Администрацията на Тръмп, която изтегли Съединените щати от Световната здравна организация миналата година, заявява, че се нуждае от здравни данни директно от чуждестранни правителства, за да овладее огнищата на болести и да защити американците от епидемии.
Зимбабве беше първата страна, която отхвърли пакета от помощ на САЩ заради искания за широк достъп до поверителни медицински данни за американски изследвания и търговска употреба без гарантирани ползи за местното население. Още: Вземали до 300 евро на човек: Франция разби група за трафик на хора
Според Държавния департамент на САЩ пакетът от 2 милиарда долара помощ за Нигерия е бил свързан с ангажимента на страната да защити християнското си население от радикални ислямистки групировки.
Гана също наскоро се оттегли от преговорите за нов пакет от помощи поради опасения относно поверителността на личната медицинска информация, която САЩ изискваха в замяна на съдействие.
Търсенето от страна на Съединените щати на данни за патогени и огнища на болести също поражда безпокойство в Африка. Анализаторите предполагат, че Вашингтон използва двустранни споразумения, за да осигури конкурентно предимство за американските фармацевтични компании. Гитинджи Гитахи, изпълнителен директор на базираната в Найроби организация с нестопанска цел Amref Health Africa, предупреди, че споделянето на здравни данни и проби отслабва преговорната сила на африканските държави по отношение на достъпа до бъдещи ваксини и лекарства по програмите на СЗО. Още: Къде се смята, че е границата между Азия и Африка?
Автор: Каролайн Кимеу за The Wall Street Journal
Превод: Ганчо Каменарски
