Американците живеят на гърба на родителите си дълго след като навършат 18

Изследователите установяват, че само една трета от възрастните в САЩ не са разчитали на родителите си за някаква форма на материална подкрепа между края на тийнейджърството и началото на 40-те години. Като цяло, екипът от NC State казва, че работата им детайлизира и обръща внимание на сложните взаимоотношения, свързващи родителите, техните възрастни деца и паричните въпроси, предава БГНЕС. 

Макар че популярната култура внушава на младите хора, че трябва да установят своята независимост възможно най-бързо, в действителност това рядко се оказва така. Тази работа показва, че родителите и пълнолетните деца разчитат един на друг за финансова помощ или място за живеене и в зрелите години на децата.

"Тази ситуация наистина оспорва схващането, че пълната независимост е необходим маркер за зряла възраст", казва Анна Манцони, съавтор на изследването и доцент по социология в NC State, в съобщение на университета. "Вместо това виждаме модел на взаимозависимост, който се променя във времето и изглежда се влияе от расата и образованието."

За да изследват тази тема, авторите на проучването анализират данни за 14 675 възрастни от САЩ, участвали в Националното проучване на здравето на подрастващите и възрастните. За целите на този проект изследователите са избрали да се съсредоточат конкретно върху данните, събрани от участниците в проучването на възраст между 18 и 43 години.

На по-подробно ниво изследователският екип активно е търсил различни начини, по които тези възрастни са обменяли финансова и жилищна подкрепа с родителите си във времето, в допълнение към множество други социални и демографски фактори (пол, раса/етническа принадлежност, образователен ценз на родителите).

"Установихме, че няма един-единствен път, по който повечето хора поемат по отношение на независимостта от родителите си", допълва проф. Манцони "Вместо това хората са склонни да попаднат в една от шест различни категории."

Изводите 

Авторите на изследването разделят своите констатации на категории, наречени "пътища на подкрепа между поколенията":

Пълна независимост (33,44% от анкетираните): Децата стават финансово и жилищно независими в края на тийнейджърската си възраст или в началото на 20-те години и запазват тази независимост.

Независимост с преходна подкрепа (20,14 %): Подобно на групата "пълна независимост", но получават известна финансова подкрепа от родителите си в 20-те или началото на 30-те години.

Постепенна независимост (15,07 %): Отнася се за деца, които са живели в дома си до 20-годишна възраст и са получавали значителна финансова подкрепа, като тази подкрепа е намалявала постепенно с течение на времето.

От висока към ниска подкрепа (14,63 %): Децата, които са живели вкъщи до 20-годишна възраст и са получавали значителна финансова подкрепа, но с напредването на възрастта тя бързо е намалявала.

Разширена взаимозависимост (10,22 %): Деца, които са живели вкъщи за продължителен период от време и които не само са получавали финансова подкрепа от родителите, но и са предоставяли финансова подкрепа на родителите.

Бумеранг (6,51%): Отнася се за деца, които са се изнесли от дома си в края на тийнейджърските си години или в началото на 20-те години, върнали са се при родителите си в средата на 20-те до началото на 30-те години и след това са се изнесли отново в 30-те или началото на 40-те години.

"Установихме също, че тези пътища не са равномерно разпределени в популацията", обяснява проф. Манцони. "Например пълната независимост е най-малко вероятна сред чернокожите семейства и най-вероятна сред белите семейства, докато разширената взаимозависимост е най-малко вероятна сред белите семейства и най-вероятна сред испанските семейства."

"Образователният ценз също се оказва значим фактор. Например хората, чиито родители са завършили по-малко от средно образование, е много по-вероятно да се сблъскат с пътя на разширената взаимозависимост, докато хората, чиито родители са завършили висше образование или професионална степен, е значително по-вероятно да се сблъскат с пътя на пълната независимост."

"В крайна сметка работата показва до каква степен достъпът до ресурси и структурните ограничения, като например достъпът до образование, влияят върху това до кои пътища за независимост имат достъп хората", допълва Манцони. "Тя също така ясно показва, че трябва да преоценим начина, по който мислим за независимостта и зрелостта, като се има предвид, че само една трета от участниците в проучването са успели да поемат по пътя на пълната независимост, който често се представя като норма“.

ОЩЕ: Защо не трябва да споделяте на родителите си за грешките на гаджето ви?