Американският президент Доналд Тръмп постигна това, което най-силно търсеше – светът отново следи всяка негова дума. Но вместо решителна победа срещу Иран, той се озова в ситуация на принудително примирие. След седмици на ескалация, заплахи за унищожителни удари и реални военни действия, САЩ и Иран стигнаха до двуседмична пауза. Формално – шанс за дипломация. На практика – признание, че нито една от страните не е постигнала целите си. САЩ - със сигурност, докато Иран държи коза "Ормузки проток".
Тръмп започна конфликта с амбиции за нещо много по-голямо – стратегическо пречупване на Иран, включително чрез военен натиск и икономическо задушаване. Днес обаче режимът в Техеран остава на мястото си, а самият Иран представя примирието като своя победа.
Преговорите, които предстоят, не започват от позиция на сила, а от позиция на взаимно изтощение. Вашингтон настоява за ограничения върху ядрената програма и регионалното влияние на Иран. Техеран, от своя страна, поставя условия като вдигане на санкциите и изтегляне на американските военни от Близкия изток. Още: "Връщане назад няма": Иран с ултиматум по колко кораба дневно ще минават през Ормузкия проток
Това не е рамка за бързо споразумение. Това е рамка за сблъсък в преговорната зала.
Примирие? Какво примирие?
Междувременно реалността на терен подкопава самото примирие. Израел продължава ударите срещу цели в Ливан, а напрежението около Ормузкия проток остава високо. Регионът не е излязъл от войната – той просто е в пауза.
Именно тук се разпада първоначалният разказ за контрол. За всяка стъпка на ескалация САЩ получиха ответна реакция, която не доведе до капитулация, а до нови рискове – икономически, военни и геополитически. Още: Заради кризата в Близкия изток: Срив на туристическите резервации в Турция
Иран показа, че разполага с инструменти за асиметричен натиск - от блокиране на ключови търговски маршрути до влияние чрез съюзници в региона. Това прави всяка следваща стъпка на Вашингтон по-скъпа и по-рискова.
Така се стигна до сегашния момент - не до победа, а до пауза, договорена под натиск.
Големият проблем за администрацията на Тръмп остава същият: липсата на ясна и последователна стратегия. Между реториката за "смяна на режима" и готовността за сделка стои пропаст, която противниците му използват.
Днес никой не контролира напълно конфликта. Примирието не е решение - то е временно отлагане на следващия сблъсък. Още: Ако си най-силната армия на света, защо не можеш да накараш Иран да отвори Ормузкия проток?
И ако има един реален извод от последните седмици, той е прост: войната може да бъде започната бързо, но излизането от нея рядко става по условията на този, който я е започнал.
Автор: Чарли Гамел за The Spectator
Превод: Ганчо Каменарски
