Първите преки президентски избори в Чехия може да доведат до лидер, който ще стигне до сблъсък с икономическите планове на премиера Петр Нечас в момент, когато коалицията се опитва да се справи с фискалния дефицит на фона на продължаващата рецесия.
Гласуването ще продължи два дни. Гласоподавателите в бившата комунистическа страна трябва да изберат третия президент след обявяването на независимостта преди 20 години. Вацлав Клаус, икономистът, който като премиер ръководеше прехода от централизирана планова икономика към пазарните принципи преди две десетилетия, замени покойния Вацлав Хавел през 2003 година.
Очаква се за балотажа след две седмици да се класират двамата бивши премиери – Милош Земан и Ян Фишер.
„Ако Земан достигне до втория тур заедно с Фишер, то той най-вероятно ще получи левия вот, който става все по-силен на фона на съпротивата срещу мерките за икономии на правителството”, казва Отилия Симкова, анализатор от „Евразия груп” в Лондон.
„Нечас и Клаус наскоро бяха в конфронтация, но това не означава, че премиерът ще въздъхне с облекчение, след като Клаус си тръгне. Земан ще бъде също толкова страховит критик”, смята Симкова.
Клаус, който е един от най-отявлените критици в Чехия на ЕС и на единната валута, по закон не може да се кандидатира отново за президент след изтичането на втория му мандат на 7 март. Едно от най-известните действия по време на десетгодишното му президентство беше отлагането на подписването на Лисабонския договор през 2009 година.
Президентът, който досега се избираше от депутатите, определя политическия лидер, който се опитва да формира правителство след парламентарните избори и влияе върху монетарната политика, като единствен има правото да назове членовете на Управителния съвет на Централната банка. Тези президентски правомощия не са отпаднали след промяната на избирателната система.
Според последните данни от социологически проучвания Земан води с 25% пред Фишер с 20%. На трето място с около 11% подкрепа е Владимир Франц, композитор и художник, известен повече със своите татуировки, отколкото с политическите си възгледи.
68-годишният Земан и Клаус бяха съперници през 90-те години на миналия век. Те бяха начело на двете най-големи политически организации в страната. Земан, икономист, който е работил в академията на науките малко след падането на комунизма през 1989 година, спечели премиерския пост през 1998 година, когато неговите социалдемократи формираха правителство, което управляваше благодарение на споразумение с опозиционните Граждански демократи, водени тогава от Клаус.
Неговата икономическа програма за президентската надпревара включва призиви за повече държавни инвестиции и връщане на прогресивното данъчно облагане за печелещите повече. Той се противопоставя на пенсионната реформа на Нечас. Земан заяви, че ще номинира членове на Централната банка, които подкрепят икономическия ръст, а няма единствено да се фокусират върху изпълнението на целите за инфлация и стабилност на валутата.
62-годишният Фишер стана известен през 2009 година, когато двете основни политически партии избраха ръководителя на статистическата служба да застане начело на временно правителство, след като администрацията на Мирек Тополанек се срина в средата на чешкото председателство на ЕС. Фишер също е икономист. По време на кампанията си той заяви, че няма да предложи правителство с министри от Комунистическата партия. Освен това нарече „грешка” членството си в Комунистическата партия преди падането на режима през 1989 година.
Франц, който никога не е заемал политически постове и признава, че знае малко за икономиката, събуди кампанията със своето директно говорене и татуировки по лицето. Той се подкрепя предимно от по-младите избиратели, но издигането на неговата кандидатура показва какво отвращение изпитват чехите към политиците, за които смятат, че са корумпирани.
Блумбърг
