Анализ: Как действат социалните мрежи на детската психика?

Явно нещо не е наред с тийнейджърите. Между 1994 г. и 2010 г. делът на британските тийнейджъри, които не се смятат за привлекателни, е спаднал с 4% до 6%, цифрите обаче са се удвоили от 2010 г. насам. Драстично се е увеличил броят на тези, които се смятат за неудачници, тревожат се много и са недоволни от живота си.

Същата тенденция може да се проследи и от другата страна на Атлантика. През последните 12 години рязко се увеличи броят на американските гимназисти, които вярват, че животът им няма смисъл. И това се отнася не само за англоезичните страни. Във Франция нивата на депресия сред младите хора на възраст от 14 до 24 години са се увеличили 4 пъти през последното десетилетие.

Накъдето и да погледнете психичното здраве на младите хора се влошава, а повратната точка е зловещо логична през 2010 г., когато смартфоните вече не бяха лукс.

Теорията, че 24/7 (Global News) достъпът до социални медии и други цифрови забавления може да повлияят негативно на психичното здраве, не е нова. Нейният основен защитник е Джийн Туендж, професор по психология в Държавния университет в Сан Диего и автор на десетки новаторски изследвания по темата.

Тази хипотеза обаче все още е далеч от всеобщо одобрение. Работата на Туендж и нейния постоянен сътрудник Джонатан Хайд понякога е критикувана, че просто яхва вълната на популярната опозиция срещу технологичните корпорации. Доказателствата за техните аргументи обаче се увеличават и сега мнозина се чудят защо ни отне толкова време да приемем това, което беше точно под носа ни.Признаците за тази тенденция са навсякъде. Първо, дигиталната комуникация замени личните срещи. Делът на американските тийнейджъри, които се виждат с приятели по-малко от веднъж месечно, е бил 3% между 1990 г. и 2010 г., но е достигнал 10% до 2019 г., докато делът на онези, които казват, че са „винаги онлайн“, достига 46%. Още: Препоръка: Facebook да разреши повече голота заради трансджендъри

Някои не са съгласни, че приложенията могат да заменят реалния живот – в крайна сметка хората, които са най-активни в Instagram, често имат най-интензивен реален живот. Те пропускат ключова динамика: тези тенденции действат на ниво поколения, а не на индивиди. Колкото повече време хората прекарват на телефоните си, толкова по-малко комуникират помежду си.

Но динамиката на индивидуално ниво също е поразителна. Изследванията показват, че колкото повече време тийнейджърите прекарват в социалните медии, толкова по-лошо става психичното им здраве. Това е най-често при момичетата, които също прекарват много повече време в интернет от момчетата, което обяснява по-рязкото влошаване на психичното им здраве от това на противоположния пол, пише още Financial Times.

По същия начин нивата на депресия са по-високи при либералните юноши, отколкото при консервативните. Ако смятате, че либералните деца се чувстват по-депресирани от това, че растат в култура, която въздига опасенията относно несправедливостта, бих ви посъветвал да не правите прибързани заключения. Първо, изследването на Tуендж сочи по-вероятно обяснение: либералните младежи просто прекарват повече време онлайн. Второ, можем да наблюдаваме същата тенденция на растеж сред децата с консервативни възгледи – тя просто се случва със закъснение. Още: САЩ е все по-близо до пълна забрана на TikTok

Някои считат, че днешното общество е по-отворено по отношение на проблемите на психичното здраве, тоест това, което виждаме, не е често срещан проблем, хората просто започнаха да говорят за него по-често. Въпреки това британските тийнейджъри, които прекарват 5 или повече часа на ден в социалните медии, са от 2 до 3 пъти по-застрашени от самонараняване, отколкото техните връстници, които използват по-малко онлайн. Подобна е ситуацията в САЩ със суицидни тенденции.

Други посочват, че корелацията не означава причинно-следствена връзка. И са прави. Но сега има нарастващ брой изследвания, които показват, че намаляването на времето, прекарано в социалните медии, подобрява психичното здраве. Още: Как социалните мрежи влияят на психичното здраве и с какво да ги замените?

И така, какво можем да направим? Най-честият отговор е „да се образоват деца и родители“. Но, както показват примерите със затлъстяването и тютюнопушенето, обществените информационни кампании са неефективни в борбата срещу пристрастяването.

Друг вариант е да се разработи база от доказателства, че когато хората бъдат насърчавани да си вземат дълга почивка от социалните медии, това ще има някаква полза. И третото е да разгледаме проблема на законодателно ниво. Защо не увеличите възрастовите ограничения за приложенията за социални медии и не накажете компаниите, които не ги спазват?

В крайна сметка обаче не съм оптимист. Борбата със затлъстяването беше толкова трудна, защото не можете да принудите хората да ядат по-малко. А борбата с пристрастяването към социалните медии е трудна, защото не можете да ограничите хората да използват смартфони и приложения. Докато някой не изобрети Instagram еквивалента на лекарство за отслабване, бъдещето изглежда зловещо.

Превод: Ганчо Каменарски