Кой е новият руски военачалник Герасимов и защо Путин избра него?

Това означава, че след сравнително кратък период от висшия руски военен пост в Украйна напуска "генерал Армагедон", или по-скоро Сергей Суровикин, който ще стане само един от тримата заместници на новия главнокомандващ. Нека ви напомня, че фигурата на Суровикин беше заобиколена от мощна медийна кампания както в руски, така и в западни медии. Твърдеше се, че това е много "брутален" командир, който несъмнено ще промени ситуацията на бойното поле. Това обаче, както вече знаем, не се случи.

Сергей Суровикин беше назначен на поста на 8 октомври. Оттогава Руската федерация понесе тежки удари и беше напълно очаквано Суровикин да си отиде. Решението Герасимов да заеме неговото място обаче изненада мнозина.

Нека се спрем за малко на хронологията на руското командване в Украйна. Преди Сергей Суровикин тази позиция се заемаше от Александър Дворников. Той работи на този много труден пост от април до октомври, тоест до момента, в който Суровикин го смени. Ако си спомняте, тогава около Александър Дворников се разгърна същата медийна кампания, както и около неговия наследник. Той беше наречен суров руски военачалник, който се доказа в Сирия, като Сергей Суровикин, а по-рано в Чечня, пише хърватското издание Advance.

Герасимов няма такава "аура", но пристигането му също развълнува мнозина.

Вече говорихме за влиянието на "провоенните блогъри" в Русия. Говорим за анализатори, често профанирани, които успяха да привлекат голяма аудитория. Стотици хиляди следват публикациите им в социалните мрежи, особено в Telegram, и обобщавайки, можем да кажем, че почти всички или поне огромното мнозинство от тях са за засилване на военните действия в Украйна, по-голяма мобилизация и действия, че след месеци застой, както и няколко болезнени удара, ще доведе до повратна точка или по-скоро до успешна руска офанзива, както в самото начало на този въоръжен конфликт.

Мнозина от тях са много критични към Валерий Герасимов. Защо? Има няколко причини за това. Първо, те хвърлят върху него по-голямата част от вината за руските военни неуспехи, тъй като Руската федерация модернизира армията в продължение на 15 години, закупува и разработва най-модерните оръжия и инвестира много пари (въпреки че този бюджет все още не е сравним с американския), но няма резултати. Мнозина очакваха, включително дори руски противници на Запад, че Руската федерация в Украйна ще действа като „световна военна сила“ и вместо това битките често се водят „на равна нога“. Ясно е, че това беше улеснено от факта, че Украйна получава голямо количество оръжия и друга помощ от Запада, в същото време нейните бойци несъмнено имат по-висок боен морал. Още: Борба за власт в Москва? Какво се случва в руската армия?

Когато ситуацията започна да се развива особено зле за Руската федерация, Валерий Герасимов беше критикуван от две от най-радикалните руски фигури: ръководителят на „Вагнер” Евгений Пригожин и чеченският лидер Рамзан Кадиров. Те не се поколебаха в изразите и изкараха Герасимов като слабак, който се крие от фронта и унищожава руската армия. В същото време нито Пригожин, нито Кадиров споменаха Владимир Путин, въпреки че критиката към Герасимов е в известен смисъл критика към Путин. Същото важи и за критиките към министъра на отбраната Сергей Шойгу.

Някои очакваха, че Валерий Герасимов скоро ще бъде уволнен от поста началник на Генералния щаб. Ако това се случи, то само ще потвърди голямото влияние, на което се радва радикалната фракция на руската арена. В настоящата ситуация вече има няколко фракции, които се очертават все по-ясно.

Вземете например Евгений Пригожин. Той очевидно не само преждевременно обяви края на битката за Соледар, но и се опита да припише всички заслуги на себе си и бойците на „Вагнер”. Това е абсурдно. „Вагнер” е частна военна компания. Може ли да надмине руската авиация и армия? Може би това е възможно в Африка, където „Вагнер” присъства в няколко страни, но със сигурност не на украинския фронт.

От тази гледна точка си струва да се разгледа назначаването на Валерий Герасимов. Може да е "посланието на Путин", и то ясно на кого.

Но щеше ли Владимир Путин да назначи Валерий Герасимов, ако смяташе, че той всъщност е неспособен за нищо, както твърдят неговите критици? Разбира се, че не. Всъщност възходът на Герасимов се случва в един от най-важните моменти. Сега е моментът да потвърдим старо правило. Както знаете, Русия почти"традиционно" започва войните лошо. В началото, в първите месеци, всички проблеми излизат на повърхността (логистика, технологии, командни вериги…). За почти една година боеве много от тези проблеми бяха отстранени след откриването им. От тази гледна точка можем да кажем, че Александър Дворников и Сергей Суровикин бяха изправени пред най-трудната задача. Те трябваше да командват руските войски по време на „периода на пробив“.

Игор Коротченко, руски военен експерт и хардлайнер, който често е канен по руските телевизии, каза, че решението на Владимир Путин да назначи Валерий Герасимов се основава на това, че Украйна е получила тежки оръжия с голям обсег от Запада и изглежда, че скоро ще получи западни бойни машини на пехотата, а след това и танкове.

Отбелязва се, че с пристигането на Валерий Герасимов се увеличава вероятността Руската федерация да използва най-опасното оръжие в битките в Украйна: „Назначаването на Герасимов означава, че всички средства за унищожаване в арсенала на въоръжените сили на Руската федерация без изключение може да бъдат използвани“. Той не изброява тези видове оръжия, но е ясно, че се има предвид ядрено оръжие. Още: Наемниците на Пригожин с псувни към Шойгу и генерал Герасимов: Нямаме снаряди (ВИДЕО)

Да се върнем обаче малко назад...

Владимир Путин назначи Валерий Герасимов за началник на Генералния щаб и заместник-министър на отбраната на 9 ноември в далечната 2012 г., три дни след като дългогодишният съюзник на Владимир Путин Сергей Шойгу пое поста министър на отбраната! Интересното е, че всеки от тези трима има ядрено куфарче, с което да нанесе ядрен удар.

Валерий Герасимов изигра ключова роля в превземането на Крим през 2014 г. и в руската подкрепа за президента Башар Асад във войната в Сирия.

В известен смисъл Валерий Герасимов е доста мистериозна фигура. Понякога той не се появяваше публично в продължение на седмици и дори не присъства на парада за Деня на победата в Москва миналата година, което предизвика спекулации относно позицията му по това време.

Сега той пое прякото командване на кампанията в Украйна, но също така остава основният преговарящ със САЩ по важни въпроси на военното „деконфликтиране“, тоест страните обсъждат как да избегнат случаен въоръжен конфликт между Руската федерация и Съединените американски щати. За последен път Валерий Герасимов разговаря с началника на Генералния щаб на въоръжените сили на Съединените американски щати генерал Марк Мили през ноември, след като украинска противовъздушна ракета падна на полска територия.

Герасимов поема ръководството на кампанията в Украйна в момент, когато високото напрежение на изток бавно, но сигурно обръща прилива в полза на руснаците. Соледар все още не е паднал, но мнозина са сигурни, че ще падне. Същото се казва и за Бахмут. Освен това има допълнителни мобилизирани сили, които Руската федерация подготвя през последните месеци, за които висши украински военни като генерал Валерий Залужни смятат, че се подготвят за масирана офанзива „някъде“. Може би дори обратно в Киев? Още: Не ранен, а отстранен? Защо началникът на Генщаба Герасимов не беше на парада в Москва?

Ако говорим за строгост и твърдост, тогава на преден план в този смисъл фигури като Евгений Пригожин, Рамзан Кадиров, както и Сергей Суровикин, който току-що беше понижен (припомнете си как Пригожин се зарадва и открито похвали своето „организирано напускане“ на Херсон!). Но Валерий Герасимов е лидер от друг вид. Той е символ на руската хибридна война. Пак той реализира проекта "зелени човечета", с който Руската федерация пое контрола над Крим през пролетта на 2014 г.

Възможно ли е да се повтори нещо подобно сега? Предстои ли изненада? Вероятно, но условията днес са много различни от пролетта преди 7 години... Сега Валерий Герасимов не може да си позволи да се провали. Той се подготвя за този момент от десетилетие и сега много зависи от него. Може би дори резултатът от този конфликт.

Превод: Ганчо Каменарски