Пет извода от изборната "победа" на Путин

Путин заяви, че вотът представлявал желание за "вътрешна консолидация", която ще позволи на Русия да "действа ефективно на фронтовата линия", както и в други сфери - например икономиката.

Още: Путин спечели изборите срещу Путин: Невероятният резултат на диктатора

Правителството се отнесе пренебрежително към протеста, организиран от отявлената руска опозиция, в който хората изразиха несъгласието си, като заляха избирателните секции по обяд на 17 март. Кореспондент на държавния канал "Россия 24" заяви, че "провокациите в избирателните секции не са нищо повече от ухапване от комар".

71-годишният Путин ще бъде президент поне до 2030 г. Това ще е петият му мандат начело. The New York Times изложи пет извода от съкрушителната победа на издирвания от съда в Хага диктатор.

1. Твърде убедителната победа е проблем

Има закономерност в президентските гласувания с участието на Путин - резултатите му се подобряват всеки път. През 2012 г. той получи 63,6% от гласовете, а през 2018 г., след като президентският мандат беше удължен на шест години, взе 76,7% подкрепа. Експертите очакваха този път Кремъл да определи резултата на около 80%, но Путин получи дори по-висок процент, който е по-близо до 90 на сто.

Още: Съюзниците на Путин: Нашият брат триумфира на изборите. Западът: Путин е крадец

Нито един от тримата други кандидати, които бяха допуснати до вота, не получи повече от пет процента от гласовете.

Президентският вот в Русия отдавна служи като средство, което прави цялата система да изглежда легитимна. Но такава голяма победа за Путин, който преработи конституцията, за да може да остане в Кремъл до 2036 г., когато ще навърши 83 години, рискува да я подкопае. Тя би могла да повдигне въпроси в един все по-авторитарен Кремъл защо Русия се нуждае от чак такова фалшифициране.

2. Кремъл не постигна напълно търсения образ на национално единство

Путин винаги се стреми да създава имидж на политическа стабилност и контрол, който внимателно подготвените президентски гласувания имат за цел да подсилят. Но този път имаше три събития, свързани с опозиционната политика, които развалиха този образ.

Още: Путин взе 99% в Чечня, но това дори не е рекордът му

Първият път беше през януари, когато хиляди руснаци в цялата страна се наредиха на опашки, за да подпишат документите, необходими за включването в избирателните списъци на Борис Надеждин - дотогава слабо известен политик, който се противопоставяше на войната в Украйна. Кремъл не го допусна до участие в изборите.

Снимка: Getty Images

След това Алексей Навални, най-отявленият политически противник на Путин, почина внезапно в арктически затвор през февруари. Хиляди опечалени, които се появиха на погребението му в Москва, скандираха срещу диктатора и войната, а дори по време на гласуването опечалените продължиха да поставят цветя на гроба на Навални.

Още: Путин: Бях съгласен да разменим Навални, ако не се връща в Русия (ВИДЕО)

Организацията му Фонд за борба с корупцията (ФБК) одобри плана за масово явяване на гласоподаватели по обяд в знак на мълчалив протест срещу Путин и войната. Вдовицата на Навални, Юлия, която гласува в руското посолство в Берлин, заяви, че е написала името на съпруга си на бюлетината си, и благодари на всички, които са чакали на дълги опашки в рамките на протеста.

Трудно беше обаче да се види как протестът може да се превърне в някакво трайно движение, особено в условията на репресивни мерки, които стават все по-строги от началото на войната в Украйна през февруари 2022 г. Правителството на Путин например задържа стотици хора, докато те публично оплакваха Навални.

3. Путин ще претендира за народен мандат за продължаване на войната в Украйна

Кампанията на Путин, както и самият вот, бяха рамкирани от войната. Декемврийското му изявление, че ще се бори за още един мандат, дойде в отговор на въпрос на ветеран от войната, който го призова да се кандидатира. Символът на изборите - квадратче в синьото, бялото и червеното на руското знаме - наподобяваше буквата V, която понякога се използва и в знак на подкрепа за руските войници.

Още: Световната преса: Путин е най-големият измамник на фалшивите си избори

Гласуването се проведе в окупираните региони на Украйна, въпреки че Русия не контролира напълно четирите области, които анексира - Херсонска, Запорожка, Луганска и Донецка. Разбира се, имаше елементи на принуда - секционните комисии носеха урни с бюлетини по домовете на хората, придружени от въоръжени войници. В окупираните региони победата на Путин беше дори по-голяма, отколкото в самата Русия.

Диктаторът никога не е признавал, че е започнал война с нахлуването си в Украйна. По-скоро използва опорката, че е бил принуден да проведе "специална военна операция", за да попречи на Запада да използва Украйна като троянски кон за подкопаване на Русия.

Той определи избирателната активност - над 74% от повече от 112 млн. регистрирани гласоподаватели - като "дължаща се на факта, че сме принудени в буквалния смисъл на думата, с оръжие в ръка, да защитим интересите на нашите граждани, на нашия народ".

Още: Путин не изключи възможността за начало на война между Русия и НАТО

4. Войната ще продължи да бъде основен принцип за Кремъл

В годишното си обръщение към нацията през февруари, което послужи като основна реч в предизборната му кампания, Путин заяви, че Русия може да преследва военните си цели дори докато инвестира в икономиката, инфраструктурата и в дългогодишни цели като увеличаване на руското население.

Снимка: Kremlin.ru

При положение че около 40% от публичните разходи отиват за военни разходи, икономиката нараства с 3,6% през 2023 г., според правителствената статистика. Производството на боеприпаси и други материали е в подем, твърди Путин.

Той също така предложи ветераните от войната да формират ядрото на "нов елит", който да управлява страната, тъй като службата им е доказала ангажираност към най-големите интереси на Русия. Очаква се това предложение да ускори тенденцията държавните служители да изразяват "мускулест патриотизъм", особено когато Путин се стреми да замени по-старите си съюзници с по-младо поколение.

5. Руснаците са обезпокоени от това, което ще се случи

Периодът след президентските избори е времето, когато Кремъл обикновено въвежда непопулярни политики. След 2018 г. например Путин повиши възрастта за пенсиониране. Руснаците спекулират дали зад ъгъла може да има нова военна мобилизация, или пък ще има засилени вътрешни репресии.

Владимир Путин многократно е отричал, че е необходима нова мобилизация, но се смята, че скорошните малки териториални придобивки в Източна Украйна (в направление Авдеевка) са стрували десетки хиляди жертви. Въпреки че Путин е намеквал, че е готов за мирни преговори, досега нито една от страните не е проявила особена гъвкавост.

Още: Подпалвачът на войни Путин пак заговори за мир, но с "гаранции за Русия"

Русия е анексирала повече от 18% от украинската територия, а фронтовите линии са статични от месеци. Очаква се всяка нова руска офанзива да се проведе през топлите и сухи летни месеци, а руските военни може да се опитат да увеличат размера на територията, която контролират, преди евентуални бъдещи преговори.

"Решенията ще бъдат по-скоро за война, отколкото за мир, по-скоро военни, отколкото социални или дори икономически", казва руският политолог в изгнание в Берлин Екатерина Шулман.

Още: Путин ще пази Русия от Украйна с нова зона, готвят се още снаряди за Украйна (ВИДЕО)