Санкциите - другият свят на войната в Украйна

Руската подготовка

Русия се готвеше за санкции. В годините, предшестващи започването на военните действия, нейната централна банка беше натрупала 600 милиарда долара в резерви, половината от които се държаха в САЩ, ЕС, Великобритания и Япония. Москва можеше да използва тези средства за намеса на валутните пазари и поддържане на курса на рублата, както и за закупуване на оръжия от чуждестранни производители.

В ЕС не успяха да се разберат за деветия пакет санкции срещу Русия

Държавите членки на Европейския съюз не успяха да постигнат съгласие по деветия пакет от санкции срещу Русия. Това съобщиха дипломати п...

Прочети повече

Държавният дълг на Русия беше много нисък, което улеснява обслужването и поемането на нов дълг, ако обстоятелствата на въоръжен конфликт го изискват.

И тя създаде алтернативна система за международни плащания (МИР), която позволява на нейните банки да продължат процеса на сетълмент с някои клиенти, дори ако те са прекъснати от системата SWIFT.

Очевидно Москва разчиташе на остър и мимолетен конфликт, но разбираше, че с военните си действия ще провокира Запада да наложи санкции. Тя се надяваше, че една бърза победа и перспективата за повишаване на цените на петрола и газа ще доведат до облекчаване на режима на санкции, преди те да ѝ нанесат сериозни и трайни щети.

Веднага след началото на инвазията Русия въведе капиталов контрол, за да предотврати по-нататъшното му изтичане, а също така значително увеличи лихвените проценти. Това даде на притежателите на рубли стимул да не се отказват от руската валута и ги затрудни дори и да искат да го направят. Русия предприе по-нататъшни стъпки за защита на рублата, като задължи руските износители да конвертират 80% от печалбите си в твърда валута в рубли. Това увеличи търсенето на рубли и осигури на държавата достъп до чуждестранна валута.

Москва вярваше, че руските енергийни ресурси са твърде важни за Европа, за да бъдат напълно отрязани, и че по този начин ще запази възможността да получи западна валута. Русия започна да изисква купувачите на нейните енергийни ресурси да плащат за газ и петрол в рубли, а не в долари. Това принуди чуждестранните купувачи да купуват рубли, което засили стойността им.

Канада връща сакнциите, свързани с турбините на "Северен поток"

Канада заяви, че ще отмени освобождаването от санкции, което позволи турбините за "Северен поток 1" да бъдат ремонтирани в Монреал...

Прочети повече

И накрая, Москва забрани на брокерите си да продават руски ценни книжа, притежавани от чужденци. По този начин тя гарантира запазването на чуждия инвестиционен капитал в страната.

Действията на Запада

Кампанията на Запада доведе до налагането на санкции по мащаб и разнообразие, невиждани досега в световната финансова история. Веднага след началото на инвазията САЩ, ЕС, Великобритания и Япония всъщност замразиха 300 милиарда долара валутни резерви, които Русия държеше в чужбина.

Санкциите обаче позволиха на Русия да използва блокираните резерви за плащане на лихви по държавния дълг и това предотврати неизпълнението. Западните държави въведоха икономически мерки срещу хиляди лица, компании и неправителствени организации. Сред санкционираните бяха хора, свързани с правителството, както и лица и организации, свързани с обкръжението на Владимир Путин.

Западът също конфискува имущество на руснаци, свързани с режима - яхти и други луксозни стоки на олигарси. Много държави се присъединиха към санкциите, включително Япония и Южна Корея, които преди това избягваха тази практика.

Китай няма да даде на Русия ключова технология за военния сектор

Китай е наложил забрана за износ на компютърни процесори Loongson за Руската федерация, защото те могат да бъдат ползвани във военната ...

Прочети повече

При започване на военните действия някои големи руски банки бяха отрязани от платежната система SWIFT. За тях стана по-трудно да извършват международни разплащания. Най-голямата в страната Сбербанк първоначално не беше изключена, но след Буча и тя също попадна в списъка със санкции. Срещу Газпромбанк не бяха наложени санкции поради значението ѝ за международните енергийни пазари - само срещу нейни служители.

Нов финансов инструмент за натиск беше ограничаването на цените на петрола, чиято цел е да лиши Русия от възможността да продава петрол над установения ценови праг. По този начин може да се намалят щетите за световната икономика от недостига на петрол и в същото време да се ограничи способността на Русия да печели от действията си. САЩ и ЕС се договориха за таван на цената от 60 долара, което е значително по-ниско от световните цени на петрола.

Икономическата война ще продължи

Така Москва и Западът влязоха в титанична битка за руското финансово бъдеще, както и за бъдещето на цялата световна финансова система. Това ще има широки последици както за Русия, така и за други страни, въпреки че ефектът няма да е незабавен и ще бъде по-сложен, отколкото са се надявали инициаторите на санкциите.

Превод: Ганчо Каменарски