Война на санкции: Русия и Западът са в трета фаза, кой ще поддаде пръв?

Икономиката ви ще се сблъска с "опустошителни" последици, предупреди президентът на САЩ Джо Байдън руския си колега Владимир Путин за санкциите, които Щатите и съюзниците им ще наложат, ако Русия нахлуе в Украйна. Когато Путин все пак започна инвазия в съседната страна, наказателните мерки на Запада наистина нанесоха тежък удар.

Въпреки това руският президент не се оттегли, а опита да отвърне с контрасанкции. Санкциите и контрасанкциите действат вече шести месец - преминаха през два етапа и сега са в трети, анализира Foreign Policy. Кой печели тази война?

ОЩЕ: Руската икономика се разпада: 9 развенчани мита на Путин за ефектите от санкциите

Първият етап - санкциите като основен елемент за възпиране - не се увенчаха с успех. Визията на Путин за "Велика Русия" и вярата му, че победата е на една ръка разстояние (спомнете си, че руските войници носеха парадни униформи в раниците си) може би го направиха неудържим. Но дори и да не беше напълно готов да нахлуе в Украйна, от други случаи знаем, че макар заплахите за санкции да са имали известен успех да го ограничат, те не са били в състояние да възпрат един решителен агресор да започне война. Не са спрели нито бившия италиански диктатор Бенито Мусолини от нахлуването в Етиопия-Абисиния през 1935 г., нито бившия иракски лидер Саддам Хюсеин от влизането в Кувейт през 1990 г., нито Съветския съюз от нахлуването в Афганистан през 1979 г.

Втората фаза - мащабните санкции, наложени след нахлуването на Русия, имаха за цел да доведат до достатъчно разходи, които - заедно с подкрепата на НАТО към украинската съпротива - да принудят Путин да се оттегли. Мерките отрязаха Русия от голяма част от международната финансова система, включително замразиха близо половината от 640-те милиарда долара, които Москва държеше във външни резерви в твърда валута.

Беше наложено ембарго върху технологии като полупроводниците, които са жизненоважни както за военното оборудване, така и за търговски продукти като мобилни телефони и автомобили. За разлика от заобикалянето на много други случаи на санкции, повече от 1000 мултинационални компании прекратиха или поне намалиха бизнеса си в или с Русия.

Повече от 600 руски олигарси и членове на руския елит, включително Путин и неговото семейство, бяха индивидуално санкционирани.

Забраните в областта на спорта и културата - Световното футболно първенство (за мъже и жени), Международната федерация по хокей на лед, Формула 1, песенният конкурс "Евровизия" и други - се опитаха да засилят чувството за изолация на средностатистическия руснак. Въпреки че петролът и природният газ са от особено стратегическо значение за руската икономика, като доскорошният добив осигуряваше около половината от федералния бюджет и една трета от БВП на страната, санкциите влизаха в сила по-бавно и бяха по-ограничени предвид енергийната зависимост на издаващите ги.

Цялостният пакет от наказателни мерки имаше значително икономическо въздействие. Прогнозите за БВП на Русия отбелязаха най-сериозния спад от 90-те насам. През март рублата загуби близо половината от стойността си - от 84 рубли до 154 за долар. В средата на април кметът на Москва предупреди, че 200 000 работни места са застрашени. Инфлацията в цялата икономика достигна 18%, дори по-висока в секторите, които са най-зависими от международните вериги за доставки.

ОЩЕ: 10 трика, с които Русия заобикаля санкциите

Тъй като украинската съпротива унищожи толкова много бойна техника, а санкциите възпрепятстваха снабдяването, руските фронтови сили бяха изправени пред недостиг.

Но както често се случва със санкционираните страни, Русия прибягва до три основни стратегии за защита от наказателните мерки, за да ограничи тези разходи - алтернативни търговски партньори, нарушаване на санкциите и вътрешни компенсации.

Въпреки че много държави се присъединиха към санкциите, някои ключови страни не го сториха. Китай увеличи вноса на руски петрол, предостави някои военни стоки и се включи с подкрепящи изявления, въпреки че не оказа пълна подкрепа за Москва, каквато предполагаше "безграничното" партньорство между Русия и Китай преди инвазията.

Подтикната от ценовите отстъпки, както и от двустранните военни връзки, Индия увеличи вноса на руски петрол от 1% на 20%. Тъй като Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства отказаха да увеличат значително производството, ръстът на световните цени компенсира дори отстъпките, до които прибeгна Русия, като по някои оценки приходите останаха по-високи от предходната година.

Тези данни за приходите от петрол дори не включват утрояването на броя на петролните танкери, които "излизат на тъмно", за да не бъдат открити, и на превозвачите и рафинериите, които крият руски петрол, смесен с друг. Стотици хиляди метрични тона украинско зърно бяха откраднати и изпратени на руските съюзници. Имаше и много други нарушения на санкциите, включително свързани с олигарси и приближени на Путин, които намериха данъчни и банкови убежища в офшорни зони и сигурни пристанища за своите суперяхти.

ОЩЕ: Пускат на търг яхта на санкциониран руски олигарх

По отношение на разходите, които все още се покриват, Кремъл прибягва до комбинация от икономически компенсаторни мерки и политически репресии. Повишаването на лихвените проценти на централната банка и капиталовият контрол помогнаха за връщането на рублата от ранния ѝ рязък спад до седемгодишен връх в края на юни. Увеличаването на пенсиите и спасяването на компаниите помогнаха за облекчаване на положението на средностатистическия руснак. Арестите и другите политически репресии потиснаха първоначалната вълна от вътрешни демонстрации. Малцината олигарси, които се осмелиха да изразят мнението си, платиха висока цена.

Третата фаза на санкции, в която се намираме сега, е фазата на изтощаване. Кой ще се срине пръв?

Руските контрасанкции, сред които най-вече намаляването на доставките на природен газ за ЕС, имат свой собствен ефект. Към 31 юли обемът по тръбопроводите, който беше над 400 млн. куб. м на ден година по-рано, е намалял до близо 100 млн. куб. м дневно. Цената на електроенергията в Германия почти се удвои от януари до юни - от 140 на 260 евро за мегаватчас. Недостигът на газ вече кара големи промишлени предприятия да намалят производството си. Мерките за пестене, както и за смяна на горивото и доставчика, помогнаха, но само донякъде.

ОЩЕ: В България още няма план за пестене на газ. Какво предприеха другите държави от ЕС?

В неотдавнашното споразумение на ЕС за споделяне на газ има пропуски. На фона на едно от най-горещите лета в историята, Испания изисква климатиците в търговските обекти да бъдат настроени на температура не по-ниска от 27 градуса по Целзий, Нидерландия насърчава 5-минутно ограничаване на душовете, а във Франция изключват осветлението в магазините.

Освен това има и по-широки глобални последици. Отново се търгува с "изменението на климата", САЩ отменят ограниченията за местни сондажи за нефт и газ, а Европа се връща към въглищата. Растежът на световния БВП, който през 2021 г. беше 5,7%, а през януари се прогнозираше по-малко от 4,1%, сега се очаква да бъде 2,9%. Макар че световните цени на петрола се понижиха в последно време, остават опасенията, че със затягането на петролните санкции световните цени могат да доближат 200 долара за барел. Бедните и развиващите се страни са особено силно засегнати от всичко това, като най-малко 40 милиона души са изпаднали в бедност. Въпреки че руската военна тактика е главната причина за недостига на храна за почти половината от населението на света, голяма част от световния юг обвинява също така западните санкции.

ОЩЕ: САЩ купуват 150 000 тона украинско зърно за Африка и Близкия изток

Някои анализи, включително и в сп. Foreign Policy, сочат, че санкциите нанасят все по-дълбоки структурни щети на руската икономика. Рублата може и да е поддържана, но обменните курсове на черния пазар показват нейната слабост. Акциите на "Газпром" се сринаха за първи път от 1998 г. насам, тъй като компанията не изплати дивидент. Заместването на вноса се забавя в един сектор след друг. Показателно е, че Елвира Набиулина, председател на Руската централна банка, предупреди, че "периодът, през който икономиката може да живее с резерви, има край".

По приблизителни оценки - 500 000 работници, много от които високообразовани и с опит в технологичния сектор, са напуснали страната. Тъй като руските сили са изгубили около 2600 бронирани машини и са изстреляли близо 70% от ракетите си с прецизно насочване, санкциите принуждават да се предприемат нестандартни усилия за снабдяване, като например да се вземат полупроводници от хладилници и съдомиялни машини.

Ако не настъпи умора от западните санкции и подкрепяната от НАТО украинска съпротива продължи да причинява значителни разходи на терен, военно-икономическите клещи могат да се притиснат още по-силно. Все пак не бива да се очаква Путин да се предаде. Твърденията за санкциите, които водят Русия до "икономическо забвение" и "разбиват военната машина на Путин", не отразяват пълната картина.

Това не е и просто "Путинология". Досегашният опит в областта на санкциите е пълен със случаи на широко икономическо въздействие, което не води до промяна на политиката: Например, имаше над 60 години санкции срещу Куба, но режимът все още съществува; десетилетия наказателни мерки срещу Северна Корея, но лидерът Ким Чен Ун продължава да разширява ядрения си арсенал; а кампанията на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп за "максимален натиск" срещу Иран доведе до спад на БВП с 10%, инфлация до 40% и младежка безработица от близо 30%, но и от Техеран не се чуха думите "предаваме се".

В случаите, когато санкциите са използвали икономическото въздействие за промяна на политиката на санкционирания, ключови са били два фактора.

Първият е дали вътрешните елити и други ключови политически фигури играят ролята на "прекъсвач", или пък са "предавател". Зависи дали блокират или продължават натиска на санкциите срещу режима - в зависимост от това дали техните интереси се обслужват от съпротивата или от не. Една от причините, поради които иранските санкции на бившия президент на САЩ Барак Обама постигнаха политическата си цел, а тези на Тръмп - не, беше, че като оказаха икономически натиск без политически антагонизъм, те използваха вътрешните промени в иранската политика.

Същото важеше и за Либия през 2003 г., когато петролната ѝ индустрия се беше влошила поради липсата на международни технологии и инвестиции, обект на санкции от страна на САЩ, Европа и ООН. Тогава прагматичните технократи около бившия либийски лидер Муамар Кадафи бяха по-способни да докажат, че техните и неговите интереси ще бъдат обслужени чрез отстъпки по отношение на тероризма и програмите за оръжия за масово унищожение.

При положение че броят на убитите или ранените руски войници вероятно достига 70 000 до 80 000 души, което е много повече, отколкото по време на осемгодишната им война в Афганистан, съобщенията за нарастваща вътрешна опозиция от страна на руските граждани и дисидентите не могат да бъдат отхвърлени. Не могат да бъдат приети и сценариите, при които поради собствени националистически причини - гордост, накърнена от необходимостта да се обърнат към севернокорейски "доброволци", или защита на армията от допълнителни щети - някои ключови елити на властта оказват натиск за намиране на приемлив изход.

Другият важен фактор е дипломатическа стратегия, която подпомага засилените санкции за благоприятни, но все пак донякъде реципрочни условия. И тук, независимо от множеството различия, случаите с Иран и Либия са показателни.

Санкциите на Обама срещу Иран причиниха достатъчно икономическа болка, за да накарат Техеран да започне сериозни преговори за неразпространение на ядреното оръжие, а после беше постигнато споразумение чрез Съвместния всеобхватен план за действие и така бяха отменени много от санкциите. Липсата на сериозен дипломатически процес от страна на Тръмп отне всякакви надеждни основания за реципрочност.

Сделката, която сключиха с Либия американските и британските преговарящи (ръководени от тогавашния помощник държавен секретар на САЩ Уилям Бърнс, който сега е директор на ЦРУ), предвиждаше облекчаване на санкциите в замяна на отстъпки в областта на тероризма и демонтиране на оръжията за масово унищожение, чието значение стана особено очевидно на фона на хаоса и нестабилността след Арабската пролет от 2011 г.

Беше трудно да се установят подходящи по същество и политически жизнеспособни условия с Иран и Либия, но още по-трудно ще бъде с Русия, пише Foreign Policy. Кои санкции ще бъдат отменени и какво ще бъде получено в замяна? Ще останат ли някои от мерките в сила постоянно? По тези и други въпроси ключът ще е в това санкциите да бъдат достатъчно наказателни, за да получат подкрепата на САЩ, Европа и Украйна, и същевременно да осигурят основа, на която Путин или друг руски лидер да се съгласи. Това е труден за постигане баланс, но е крайно необходим.