"Западът да вдигне оборотите": Украйна има нужда от по-сериозна подкрепа

"Преди имахме време, но нямахме пари", каза Томи Густафсон-Раск, главен изпълнителен директор на производителят на военна техника BAE Systems Hägglunds, за слабото място в европейската отбранителна индустрия.

Конфликтът в Украйна продължава почти година и половина и европейските отбранителни изпълнители са затрупани с поръчки за всичко - от боеприпаси до ракети с изстрелване от рамо до бронирани превозни средства. Правейки това, те се изправиха пред дилемата дали да заложат в дългосрочен план за разширяване на производството при предположение, че враждебните действия и напрежението с Русия ще продължат вечно. Или да се въздържат, докато не получат дългосрочни ангажименти от правителствата, които през последните няколко десетилетия само съкращават военните бюджети?

Това разсъждение е важно не само за централните офиси на европейската отбранителна индустрия, които заедно носят до 120 милиарда евро приходи годишно. Украйна спешно се нуждае от възможно най-много оръжия - от артилерийски боеприпаси до системи за противовъздушна отбрана, а запасите на съюзниците са на изчерпване. Европейските столици се опитват да вдъхнат нов живот на „заспалите” си индустрии, за да снабдяват Киев и да укрепят собствената си сигурност. Освен това НАТО възнамерява драстично да увеличи своите сили с висока степен на готовност, способни за бойно разполагане на 300 хиляди войници за по-малко от 30 дни. Броят на групировката ще нарасне 7 пъти и в резултат на това ще се нуждае от много висококачествени оръжия.

Европейските министерства на отбраната имат дългогодишни бизнес връзки с американски производители на оръжие, като Raytheon Technologies или Lockheed Martin. Но дори и могъщата индустрия на Америка сама по себе си не може да задоволи цялото търсене в света. Освен това американските собствени запаси от артилерийски боеприпаси са изчерпани, което накара Вашингтон да вземе противоречиво решение да изпрати касетъчни боеприпаси в Украйна въпреки опасенията, че тези оръжия представляват сериозна заплаха за цивилните.

Докато президентът Джо Байдън призовава Европа да поеме част от отговорността за собствената си отбрана, големи страни като Германия, Франция и Италия се стремят да намалят зависимостта от военните доставки на САЩ и да стимулират националното производство.

На срещата на върха във Вилнюс на НАТО се очаква лидерите да одобрят многонационален съвместен план за обществени поръчки за европейската отбранителна индустрия. Този план също така призовава държавите да опростят стандартите, за да гарантират, че боеприпасите са съвместими с оръжейни системи от различни страни.

Напрежението между европейските отбранителни агенции и компании се върти около въпроса кой трябва да поеме ръководството. Въпреки че поръчките продължават да се трупат, правителствата многократно се отказваха от плановете си и много европейски столици не успяха да изпълнят целите на НАТО да доведат военните разходи до поне 2% от брутния вътрешен продукт.

И този страх никак не е безпочвен. Според един европейски дипломат някои правителства се колебаят да сключат дългосрочни договори за доставка на оръжия, защото не са сигурни, че те ще бъдат необходими в бъдеще.

Андреа Нативи, председател на Европейската космическа асоциация, сигурност и отбрана, заяви, че на фона на недостиг на квалифициран персонал и ключови компоненти индустрията вече е направила всичко възможно да оптимизира или разшири производството чрез собствени инвестиции. Сега секторът иска прозрачност относно по-нататъшното търсене от правителството, каза той. Още: "САЩ, бъдете като ЕС": Украинският призив за планирана помощ в пари

Някои правителства признават, че биха могли да помогнат на индустрията посредством по-значими начини, но служители считат, че основната тежест все още трябва да пада върху самите отбранителни компании - особено за ускоряване на времето за доставка. В BAE Systems повишеното търсене и „тесните места“ в логистиката, включително поради недостиг на полупроводници и други проблеми, вече доведоха до факта, че времето за доставка на някои видове оборудване се забави повече от 3 пъти и достигна антирекорд от 7 години. Това означава, че поръчаната днес кола няма да бъде доставена до 2030 г.

Военновременен бизнес модел

Когато Густафсон-Раск за първи път пое шведското дъщерно дружество за бронирани превозни средства Hägglunds на BAE Systems през 2011 г., той трябваше да освободи 1/4 от персонала. Днес компанията активно набира нови служители в региона, като възнамерява да удвои персонала си до 1700 до края на годината и да разшири производството. Очаква се годишните приходи да се учетворят до 1,2 милиарда долара през следващите 5 години.

Въпреки това ще отнеме време, докато увеличеното търсене се отрази във финансовите отчети на компанията: фирмите получават пари само след като поръчките бъдат изпълнени. Акциите на германския производител на бойни танкове Leopard 2 и на артилерийски боеприпаси Rheinmetall поскъпнаха със 130% през 2022 г. и те станаха най-печелившите в Европа. В същото време други европейски отбранителни компании като Thales, Dassault Aviation и Saab са нараснали с между 60% и 80%, като двуцифреният растеж продължава и през 2023 г.

Това бележи драматичен обрат в европейския отбранителен сектор, който отбелязваше само съкращения на разходите години наред след разпадането на Съветския съюз. През 1988 г. европейските страни са похарчили общо 343 милиарда долара за своите въоръжени сили по цени от 2021 г., според Стокхолмския институт за изследване на мира. До 2013 г. тези цифри са спаднали с 1/5 до 275 милиарда долара. Анексирането на Крим през 2014 г. обърна тази тенденция и оттогава разходите се увеличават всяка година. През 2022 г. те достигнаха 357 милиарда долара - докато значителна част от европейските бюджети за отбрана отиват за американско оборудване, включително модерни изтребители F-35.

Може би най-яркият пример за хронично не дофинансиране на отбраната е Германия. Още през 2018 г. недостигът на полево оборудване, превозни средства и самолети беше толкова огромен, че комисарят по отбраната на германския парламент дори обяви въоръжените сили на страната за неспособни да защитават не само съюзниците от НАТО, но и самата Германия.

Конфликтът в Украйна е злато за военните компании

Европа иска отново да стане център на военно производство. Но секторът се изправи пред редица трудности. Освен това те се сблъскват и с бюрократични пречки. Някои банки изключително неохотно отпускат заеми на военни компании, страхувайки се за репутацията си.

Държавните бюрократични структури трябва сами да попълнят персонала за бързо изпълнение на поръчките, особено по отношение на сложно оборудване. Чиновниците нямат право да бързат, защото темата изисква цялостна оценка. Например всяка поръчка на германското министерство на отбраната над 25 милиона евро изисква одобрението на парламента. Според прессъобщение на Rheinmetall от 2022 г. за тази сума ще бъдат закупени приблизително 7500 броя 155-мм артилерийски снаряда. Като се има предвид силата на обстрела от двете страни, на Украйна това няма да й стигне дори за ден. Още: "За едни война, за други празник": Оръжейните компании трупат милиарди от войната

Renk произвежда трансмисии за танкове, включително Leopard 2, на въоръжение в редица страни от НАТО. Ако поръчките се увеличат, ръководството е изправено пред недостиг на работници. Вече има поне 100 свободни места. "За всеки работник трябва да се борим," обясни изпълнителният директор Сузане Виганд.

Миналата седмица Европейският съюз прие серия от мерки, предназначени да увеличат производството на боеприпаси и ракети, включително отпускането на 500 милиона евро за подпомагане на компаниите да разширят производствения си капацитет.

Бизнес ръководителят на Saab Dynamics Йорген Йохансон каза, че неговото подразделение е увеличило производството миналата година и планира да го удвои, но разширяването ще отнеме 2 до 3 години. Само тогава компанията ще може да се върне към предишните дати за доставка. Според него за разширяването ще е необходимо изграждането на нови заводи, поръчка на металорежещи машини и задълбочаване на търговско-икономически връзки.

"Барутен заговор"

Средно на ден Украйна и Русия изстрелват една срещу друга десетки хиляди артилерийски снаряди - по-бързо, отколкото техните съюзници могат да ги произведат. В един момент от конфликта Русия изстреля толкова боеприпаси в Украйна за един ден, колкото Европа произвежда за цял месец. Това послужи като урок за много страни: те много грешно бяха изчислили размера на своите производствени възможности.

През юни министрите на отбраната на НАТО се съгласиха значително да увеличат препоръчителните запаси от ключови боеприпаси, включително 155-милиметрови артилерийски снаряди. Въпреки че точните цифри са секретни, само Германия възнамерява да увеличи запасите си повече от 10 пъти, според документ на Министерството на отбраната, получен от Bloomberg.

Представители на НАТО се надяват, че новите насоки за бъдещите арсенали ще послужат като ясен ангажимент и ще насърчат производителите на въоръжения да увеличат производството възможно най-бързо. Като цяло боевете в Украйна коренно промениха представата за това какъв ще бъде конфликтът на бъдещето. Вместо да се съсредоточават върху дронове и бойни самолети, страните трябва да имат достатъчно системи за противовъздушна отбрана, артилерия и боеприпаси - на това учат боевете, които се разиграха в Украйна по модела на Първата и Втората световна война. Още: Анализ: Сложна и скъпа ли е военната техника на САЩ?

Европейският съюз се опитва да се фокусира върху най-спешната нужда на Украйна и нейните съюзници – артилерийските боеприпаси. Неговият план включва договорено плащане на 2 милиарда евро като компенсация на страните, които са предоставили свои въоръжения на Киев и са се обърнали към европейските отбранителни компании за попълването им. Задачата е да изпратим на Украйна най-малко един милион артилерийски боеприпаси през годината и това е в допълнение към държавните покупки за собствените ни нужди.

Целта, разбира се, е смела. Цялата отбранителна индустрия в Европа произвежда годишно около 300 000 броя 155-милиметрови снаряди - най-търсеният калибър за артилерийски оръдия на НАТО. Това става ясно от документ, изготвен по-рано тази година от Министерството на отбраната на Естония, с който Bloomberg разполага. Самият ЕС не разкрива данни за производствения капацитет на военната индустрия на НАТО.

Превод: Ганчо Каменарски