В Деня на художника признанията на творците за любовта им към рисуването

Actualno.com има слабост към изкуството и най-вече към рисуването. Ето защо в Деня на художника представяме откъси от наши интервюта с творци и припомянме красотата на изкуството им.

Атанас Мацурев: Рисуването е животът ми, до последната капка. Приел съм го за съдба, призвание. Творците не живеят нормално, но пък много красиво.

Вижте картините му ТУК

Клементина Манчева: Рисуването е като болест, като мания, като бягство, като тайна стая, в която се криеш. Предполагам, че всеки художник ще го признае, под една или друга форма, но смисълът ще е този. Ако кажа, че винаги съм използвала този авариен изход ще излъжа. Мисля, че всеки човек, който се занимава с изкуство ... се бори с материята, с личните си страхове относно личното си творчество, с продажбите, с икономическата обстановка и с несигурността, която съпровожда всичко това.

Вижте картините ѝ ТУК

Силвия Павлова: Който е предал таланта си и с това е предал Бог и себе си. Най – важното в съществуването на човека, аз мисля, че е това да откриеш таланта си, да усетиш кое е това нещо, за което си създаден, което ти дава най – голямо удовлетворение и смисъл. Много хора никога не го откриват, а това е тъжно и е престъпление. Аз вярвам, че поривът за създаване е вроден в нас, просто трябва да намерим подходящия начин да го изразим. Дали ще използваме молива за рисуване или за математически формули или като елемент от прототип на машина за производство на електроенергия, няма значение, ние сме създадени да създаваме.

Вижте картините ѝ ТУК

Румяна Йоргова: Рисувам откакто се помня... дядо като ме взимаше от детска градина ве питаше каква искам да ми купи- сладолед, торта... аз винаги исках боички или пастели. Емоционална съм и природата във всичките ѝ форми ме мотивира да рисувам. Всеки ден съм в различно настроение и това влияе и на творчеството ми - имам различни по стил и настроение картини.

Вижте картините ѝ ТУК

Иван Даскалов: Аз не мисля като рисувам, много пъти просто изливам емоция и след час два картината е готова. Композициите ми, с тези типично български пейзажи, понякога наистина са са мистични и въздушни, но това според мен носи в себе си едно усещане за тишина и вечност. Моята голяма подкрепа в това е съпругата ми Таня която много обичам и ценя, както и двете ми деца. Аз рисувам, за да живея и живея за да рисувам.

Вижте картините му ТУК

Георги Коларов: Рисуването ми дава удовлетворение от добре свършената работа, от това че създавам и че оставям нещо след мен. Дава ми свобода да бъда себе си. Най-добре се чувствам в ателието си, пред платното с моите четки и бои. Това е щастие. Рисуването ми помага да задоволя егото си.

Вижте картините му ТУК

Иво Пецов: Рисуването е начин за откриване на световете, в които живеем. Така откривателстват децата, а художниците продължават този път като едни големи деца. В рисуването си дават среща заобикалящият ни свят и светът от човешките дълбини – дълбините, в които пребивава Творецът, който е кладенец за изкуството. Рисуваното произведение притежава визуалния език на заобикалящият ни свят и светът на нашата индивидуалност и неповторимост.

Вижте картините му ТУК

Стивънс Вонс: Изкуството не е рационално, защото любовта не е рационална, смъртта не е рационална, децата не са рационални и слава Богу за това. Защо ще искам моето изкуство да е рационално? Мисля, че светът е ирационален, просто ние трябва да видим красотата му.

Таня Димитрова  по професия е инженер, но за свое признание счита изобразителното изкуство, като нарича себе си „самоук” художник. Освен това е и поет.

Толкова отчаян бе денят,

Че реши да се застреля.

пръснаха се кървави петна

Един художник на прага на зимата

Клементина Манчева е родена през 1982 година в гр. Ямбол. През 2001 г. завършва изобразително изкуство в ямболската гимназия "Васил Лев...

Прочети повече

И превърнаха небето в поезия.

Вижте картините ѝ ТУК