"Вторични суровини" - проект, който не трябва да има край

Всичко започва от няколко изпадали от градските дървета и храсти цветове, търкаляни през сезоните, за да изтлеят и дадат нов живот. С така уловения в камерата на Боряна миг от жизнения кръговрат започват въпросните трансфери. От снимката, пренесена върху дървена плоскост, преведена в гротескно-функционалния диалект на скулпторите на Мария и Ивайло, започва движение на идеите едно състояние – в друго, подобно на флуидността на природните съставки.

Използването на намерени обекти и асамблажът имат дълга история в изкуството на 20-ти и 21-ви век. Много вълнуващи нови идеи са родени чрез деконтекстуализация и неочаквана комбинация от различни елементи. Обратно на рециклирането, ъпсайклинга е трансформация на обекта в нещо с по-висока стойност, без с това да се унищожава изначалния материал.

И въобще "Какво е боклук и какво да правим, за да не се удавим в него?"; "А на кого прехвърляме отговорността за нещо, което ще ни съпътства до края на времената?" Изложбата се опитва да обърне гледната точка към тези въпроси.

"Боклук" не е мръсна дума, а положителен герой. Той е богатство, а не тегоба. На изкуството се пада задачата да покаже този парадокс в разбираеми образи и да изчисти вибрацията на боклука от честотата на безпокойството, което предизвиква у нас.

Защото той е неизбежен и голям. Винаги наблизо, макар да го изтикваме в периферията на обществата ни. Той винаги ще се завръща под невероятни форми и винаги ще изисква нашето цивилизовано внимание. За да оцелеем като вид, ще трябва да продължим да прехвърляме отговорността за него нататък с едно голямо наум.

Изложбата е съпътствана от работилници, които демонстрират процеса фототрансфер на живо, както и от книжка, в която същите въпроси се подреждат в думи.

*upcycling - (творческо повторно използване) на всякакви захвърлени предмети, често възприемани от обществото като боклуци.