Дейности като спорт и готварство мотивират ромите да посещават училище, смята училищен директор

Според Атанаска Темелкова, ако даряваш любов на едно дете, независимо от каква раса и националност е, то ти отвръща със същото и израства с мисълта, че не е отхвърлено и незабелязано. Срещнахме се с ръководителя на ОУ "Никола Вапцаров" в Асеновград, в което учениците са от ромски произход, за да ни разкаже как тя се справя с организацията на учебния процес в общността на ромите и за да представим още една гледната точка за живота в общността.

Разкажете за една добра практика (кауза, инициатива, реализирана идея), извършена от началото на учебната година досега - и съответно какви резултати бяха постигнати от нея?

В ОУ "Никола Вапцаров" в Асеновград ежегодно се реализират много добри инициативи. Една от каузите, с която се гордеем, е че успяхме да убедим родителите от ромската общност, че училището е дом, в който цари не само образователно-възпитателен процес. Но и той е и място на спокойствие, сигурност и толерантност, от страна на учителите и останалия училищен персонал. А как ги убедихме - това успяхме да постигнем чрез постоянни посещения в ромската махала на Асеновград. Провеждаме също родитело-учителски срещи и индивидуални разговори с родители.

По какъв начин успявате да мотивирате учениците да посещават учебните занятия?

Чрез много дейности, които училището осъществява и ще реализира през 2019 г. Такива, например, са извънкласни дейности, като спорт, гимнастика, готварство. Проект с такава цел е и "Грижа за всяко дете". Идеята касае изоставащите в училище ученици. Чрез този проект те ще набавят своите дефицити, като основната цел тук е да усвоят българския език. Самият проект обхваща близо 140 ученици от I до VII клас. Очаква се проектът да стартира още през този месец, като финансирането се осигурява от Министерството на образованието и науката.

Посочете методът на работа с ромите и начинът на преподаване по-специфичен ли е от обичайните методики?

Методът на работа с ромите е по-различен и по-специфичен, именно защото те не познават добре българския език. Методите, които е необходимо да се ползват още в началния етап от образованието, представляват предимно обучение чрез нагледни материали, игри, мултимедия. Чрез иновативните методи на преподаване за всеки един отделен клас учениците възприемат материала по-лесно.

Кое е най-важното в учебния процес, чрез което може да се постигне интегрирането на ромските деца в обществото, и по какъв начин ОУ "Никола Вапцаров" прави това?

Интегрирането на ромите е проблем на цялото общество. То може да се случи единствено, ако всички институции осъзнаем важността на проблема. Ние се опитваме да се справим чрез възпитание и обучение. Чрез предоставяне на по-добри условия в училище и внимание и любов от целия колектив. И смятам, че когато човек дарява любов към децата, обратната връзка е резултатът нещата да се получат.

Какви мерки сте предприели за намаляване на агресията и напрежението между учениците в самото училище и между тях и децата от други учебни заведения?

Напрежение в ромска махала в Пловдив - заради европроект

Бурен протест на роми в пловдивската "Арман махала" – заради намерение на общинските власти да събарят постройки. В момента там в...

Прочети повече

В "Час на класа" провеждаме разговори и беседи, касаещи агресията, която изначално води до влошаване на психоклимата в училище. В един от класовете, например, вместо просто да си играят и евентуално да проявяват агресия, в междучасието приложихме метода "да се смеят и да пеят". Успехът беше поразяващ. Занапред ще прилагаме и в други класове този метод.

От какво най-много имат нужда ромите в чисто образователната сфера, за да постигат добри резултати?

От иновативни методи на преподаване, каквото и да означава това за ръководителите на различните учебни заведения.

Какви са най-честите проблеми, с които се сблъскват преподавателите в училище по време на учебния процес и по какъв начин се разрешават те в ОУ "Никола Вапцаров"?

Основните проблеми в такъв тип училища, в които учениците са предимно от ромски произход, са няколко. Един от тях е езиковата бариера, която се наблюдава още при най-малките деца. Друг проблем е нередовната посещаемост на учениците в училище. Причините за възникването им често са социално-битови, заминаване в чужбина и неосъзнаване необходимостта от образование. И в заключение, като подкрепа на посочената проблематика, ще посоча данни от направено проучване. То сочи, че 46,4% от учениците ни говорят българския език по-скоро добре, 33,9% говорят езика по-скоро зле, а 3,6% въобще не могат да говорят български език.