Ще успее ли Вашингтон да се откаже от доминиращата си роля в Близкия изток и да запази оставащото си влияние? На фона на нарастващите военни и финансови разходи американското влияние достигна критична точка. Вашингтон е изправен пред избор: частично да намали присъствието си в региона или да рискува да загуби изцяло позицията си, пише ливанският "Ал Маядин" - медия, близка до "Хизбула" и често представя проирански позиции. Много от изводите в текста са оценки на автора, а не общопризнати факти.
Упадъкът на САЩ ги постави пред трудна дилема, при която всеки избор носи значителни разходи. Запазването на настоящия курс крие риск от продължително изчерпване на ресурсите. Оттеглянето от региона обаче може да доведе до колапс на сложната система от съюзи и механизми за влияние, които САЩ изграждат в продължение на десетилетия.
Според политолога Митра Рахеб ключовият въпрос е как американската империя се е озовала в тази безизходна ситуация, в която и двата избора - запазване на присъствието или оттегляне от региона - носят сериозни рискове. Отговорът отчасти се крие в анализа на остарелите стратегически подходи, появили се в следвоенната епоха и определяли външната политика на САЩ в продължение на десетилетия. Още: Цената на петрола не сменя посоката въпреки ударен кораб край Оман и трагедията във Венецуела
Война на изтощение
В продължение на десетилетия американският политически елит действаше с убеждението, че военното превъзходство неизбежно води до геополитическо господство. Опитът от Либия, Ирак и Афганистан обаче показа, че огромната военна мощ не гарантира стабилни политически резултати.
Продължавайки предишния си подход за противопоставяне на Иран, Вашингтон вярваше, че дори само военното му присъствие ще осигури продължаващото му влияние в региона. Тази стратегия обаче разкри и своите слабости: американските бази и военноморски сили станаха по-уязвими за противник, който се беше научил да използва съвременни методи за възпиране.
Неспособността на САЩ да се справят със сложните аспекти на съвременната война доведе до сериозен дисбаланс. Това е особено очевидно в конфронтацията с Иран, който разчита на тактика на изтощение. Използвайки относително евтини оръжия срещу скъпи американски отбранителни системи, Техеран създаде ситуация, в която САЩ са принудени да изразходват значително повече ресурси за противодействие на атаките: за всеки 10 000 долара, похарчени от Иран, американските разходи могат да достигнат 1 милион долара. Още: Financial Times: Планът на Нетаняху за Иран се обърна срещу него
Митра Рахеб отбелязва, че последствията от тази стратегия са се проявили не само във военната, но и в икономическата сфера. Когато Иран затвори Ормузкия проток, той създаде условия, които пряко влияят на вътрешната ситуация в САЩ. По-конкретно това се отрази на петролните потоци и световната търговия. За Америка, обременена с 39 трилиона долара дълг, това означава, че продължаващото присъствие на Вашингтон в региона ще стане твърде скъпо.
Три основни стъпки
Изправен пред суровата реалност, че войната на изтощение става икономически и стратегически безсмислена за Америка, въпросът вече не е как да се спечели, а как да се осъществи стратегическа реорганизация, която да запази основните ѝ възможности. Въпреки сложността на тази задача политологът счита, че Вашингтон може да успее, ако предприеме три жизненоважни стъпки.
Първата стъпка: въпреки сериозния удар върху имперския престиж на Вашингтон се изискват дълбоко стратегическо преосмисляне и промяна на курса. Това включва изтегляне на американските войски от откритите и уязвими предни позиции в Близкия изток. Още: Джей Ди Ванс съобщи за пробив в преговорите между САЩ и Иран, Тъкър Карлсън отново критикува Тръмп (ВИДЕО)
В продължение на десетилетия военните бази в региона бяха считани за символ на американската мощ и присъствие в Близкия изток. Но в настоящата война на изтощение те престанаха да бъдат значим актив и се превърнаха в уязвими цели, които стават все по-трудни за защита.
Втората стъпка е незабавно да бъде изоставен начинът на мислене, основан на погрешната представа за въздушно превъзходство. Твърде дълго Вашингтон вярваше, че пълното въздушно превъзходство е ключът към политическата стабилност. Опитът от Афганистан и Ирак обаче показа обратното: дори при огромно въздушно превъзходство САЩ не успяха да постигнат устойчива стабилност и дългосрочни политически резултати.
Миналите провали на Вашингтон, съчетани с настоящата стратегия на Иран за изчерпване на американския ракетен арсенал, показват, че конвенционалната въздушна мощ и мащабните бомбардировки не са в състояние да постигнат регионалните цели, към които Съединените щати се стремят. Още: НА ЖИВО: Иран планира да печели милиарди долари годишно от Ормузкия проток
Третата стъпка е най-важната и може би най-нежеланата за Вашингтон. За да поддържат ефективното си присъствие в региона, САЩ трябва да се стремят към всеобхватно, стратегическо и реалистично споразумение с Иран. Такова споразумение трябва да включва премахване на икономическите санкции, прекратяване на морската блокада и освобождаване на ирански активи. В противен случай Вашингтон ще бъде принуден да приеме необходимостта от пълно изтегляне на силите си от региона.
Нова стратегическа реалност
Според Митра Рахеб Вашингтон има две възможности: или да постигне споразумение с Иран, признавайки влиянието му в региона в замяна на запазване на ограничено американско присъствие, или да признае, че вече не може да налага условията си и да започне пълно изтегляне на войските от Близкия изток.
Вашингтон вече не може да разчита на модела след Втората световна война, за да запази влиянието си в променящия се световен ред. Както историята многократно е доказвала, поддържането на провален имперски модел само ускорява поражението му. Пренебрегването на тези нови реалности води до сериозни последици - от загубата на геополитическо влияние до нарастващите вътрешноикономически и политически разходи, които се превръщат в неизбежната цена на отказа от адаптиране към стратегическите промени. Още: Отклонил се от установения маршрут: Иран атакува търговски кораб в Ормузкия проток
Митра Рахеб твърди, че политическият елит продължава да действа в рамките на системата, изградена след Втората световна война, игнорирайки съвременните реалности на изчерпването на ресурсите и променящия се баланс на силите. Не желаейки да избира между адаптирането към новата регионална реалност и организираното намаляване на военното си присъствие, Вашингтон е пропуснал възможността да осъществи този преход при свои условия. Въпросът, пред който сега са изправени Съединените щати, е каква ще бъде цената на отказа да признаят тази променена реалност.
Фискално настоящата военна ситуация е критична. Съединените щати харчат приблизително 1 трилион долара годишно за отбрана, а други близо 970 милиарда долара се изразходват за лихвени плащания по националния дълг. Тези разходи оказват значителен натиск върху бюджета и намаляват способността на страната да посреща други вътрешни нужди.
Имперски амбиции и липса на ресурси
Сега, след повече от две десетилетия военни кампании на САЩ, ситуацията се е променила: глобалното доверие в американските заеми отслабна, докато интересът към алтернативи на долара нарасна. Вашингтон вече не може безкрайно да увеличава дълга си, без да рискува стабилността на долара и собствения си кредитен рейтинг. Поради дълбоко вкоренени политически и военни амбиции обаче САЩ продължават да поддържат огромно глобално присъствие, което икономиката им едва може да издържа. Отказвайки да признае новите военни и икономически реалности, Вашингтон харчи ресурси за поддържане на предишни ангажименти, жертвайки бъдещето за настояще, което вече е загубил. Още: План за 40 милиарда долара годишно: Ето как Иран опитва да спечели от Ормузкия проток
Този икономически спад в Съединените щати се отрази и на вътрешната политика. Все по-голям брой граждани, уморени от години военни кампании и икономически проблеми, призовават за прекратяване на конфликта с Иран и изтегляне на американските войски от региона. Това недоволство изостря политическата криза, тъй като администрацията продължава да следва външна стратегия, която все повече противоречи на обществените настроения. С влошаването на икономическата ситуация вътрешният натиск само ще се увеличава, а невъзможността за промяна на курса може да принуди Вашингтон да преосмисли присъствието си в региона.
Адаптация или загуба на влияние
Вътрешните проблеми биха могли значително да отслабят позициите на САЩ в световен мащаб. Вече накърненият авторитет на Америка може да пострада допълнително, ако съюзниците ѝ се изправят пред последиците от провалена регионална стратегия.
Днес Вашингтон е изправен пред отслабване на влиянието си. Американският елит е принуден да признае новата реалност: или да се адаптира към многополюсния свят, или да приеме по-нататъшен спад в ролята си на световната сцена. Още: 120 убити деца с един удар: Тръмп не спира да отрича вина за девическото училище в Иран, САЩ 4 месеца се бавят с отговора (ВИДЕО)
Ако Вашингтон продължи да игнорира тези реалности, преходът вече няма да бъде контролиран. Историята показва, че силите, които не желаят да признаят собствените си ограничения, губят способността си самостоятелно да определят условията за излизане от кризата. Без плавен преход, вместо постепенно да се адаптира, Вашингтон може да се изправи пред загуба на икономическите и геополитическите си предимства.
Основната трагедия не е загубата на територия, а загубата на способността да се оформя икономическото бъдеще, защото вниманието остава насочено към война, която вече е загубена.
Автор: Мазен ан-Наджар за Ал Маядин
Превод: Ганчо Каменарски
