Рамковото споразумение между САЩ и Иран създаде предпоставки за прекратяване на военните действия и за постепенно възстановяване на енергийните доставки и търговията в Персийския залив. Но не очаквайте световната икономика да се върне към състоянието си отпреди началото на конфликта между САЩ, Израел и Иран, пише The New York Times.
Войната вече предизвика промени, които могат да окажат дългосрочно влияние върху глобалната икономика.
Глобалният енергиен ред се променя пред очите ни
Почти пълното прекъсване на доставките на петрол и газ от Близкия изток и скокът в цените доведоха до сериозно пренареждане на енергийните пазари. Производителите на енергия - от Персийския залив до Северна и Южна Америка - се стремят да запазят или дори да разширят позициите си, докато потребителите търсят начини да намалят зависимостта си от външни доставки.
В резултат се променят енергийните пазари, моделите на потребление и балансът между основните играчи.
Силната зависимост на държави в Азия, Европа и други региони от вносни енергийни ресурси стимулира търсенето на алтернативи. В някои страни, включително Южна Корея и Япония, това доведе до временно увеличаване на използването на въглища и други традиционни горива.
В дългосрочен план обаче този енергиен шок - вторият голям за последните няколко години след войната в Украйна - вероятно ще ускори прехода към възобновяеми източници и ядрена енергия. Още: Нашето уважение към САЩ, но цял Ливан трябва да гори: Израел след смъртта на свои военни
Според Даан Валтер от лондонската изследователска група Ember подобрените технологии и по-ефективните батерии правят този преход по-реалистичен, отколкото беше през 2022 г., когато руската инвазия в Украйна предизвика глобална енергийна криза.
В много части на света електрическите автомобили стават все по-достъпни, а производството на електроенергия от възобновяеми източници продължава да расте.
Инвестициите във възобновяема енергия също стават по-привлекателни за инвеститорите, благодарение на по-бързата възвръщаемост и намаляващите производствени разходи.
Напрежение сред производителите
Още: Ванс отложи преговорите с Иран, бъдещето на примирието остава неясно
Отношенията между водещите производители на енергия също се променят. Войната изостри различията между отделни държави производителки относно бъдещата политика на добив и цените на петрола, което създава допълнителна несигурност на пазарите.
Конфликтът засили ролята на редица големи производители извън Близкия изток. Русия остана сред най-големите доставчици на енергийни ресурси в света, докато страни като Бразилия, Венецуела, Колумбия, Аржентина и Гвиана ускоряват развитието на своите петролни проекти в опит да отговорят на растящото търсене на алтернативни доставки.
Китай сред потенциалните печеливши
Стремежът към диверсификация на енергийните доставки ще продължи дълго след края на войната. А Китай изглежда е сред държавите, които могат да извлекат значителни ползи от ускорения преход към чиста енергия.
Страната е водещ производител на вятърни турбини, слънчеви панели, батерии, трансформатори, електропреносно оборудване и софтуер за управление на енергийни системи.
Нарастващата роля на Китай в изграждането на нова енергийна инфраструктура по света допълнително увеличава неговото икономическо и геополитическо влияние.
"Ако тенденцията се запази, Китай ще бъде сред основните печеливши от глобалния енергиен преход", смятат анализатори от консултантската компания Wood Mackenzie.
Според автора на анализа американската политика по отношение на възобновяемата енергия може да отслаби конкурентоспособността на САЩ в някои високотехнологични сектори и да отвори допълнителни възможности за китайските производители. Още: Пентагонът поиска още 80 млрд. долара, Иран му "глътна" парите
Икономическите предимства се допълват и от геополитически. Войната задълбочи разногласията между САЩ и част от европейските им съюзници, което според някои анализатори създава нови възможности за Пекин да разшири влиянието си.
Възстановяването на доверието няма да е лесно
Остава неясно колко време ще бъде необходимо, за да се нормализира напълно корабоплаването през Ормузкия проток - ключов маршрут за износ на петрол, природен газ и други суровини от Персийския залив.
Дори при постигане на трайно примирие, конфликтът показа колко лесно може да бъде нарушена търговията в един от най-важните енергийни региони на света.
Доверието в стабилността и сигурността на региона също беше сериозно разклатено.
Техеран многократно извърши атаки с дронове и ракети срещу цели в Кувейт, Катар, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и други държави от региона. Газовата инфраструктура на Катар понесе щети, а редица индустриални и енергийни обекти бяха засегнати от бойните действия.
Обединените арабски емирства, които се стремят да бъдат глобален финансов, логистичен и туристически център, също се сблъскват с нарастващи рискове за своя международен имидж и инвестиционна привлекателност.
Що се отнася до САЩ, според автора на анализа решението на администрацията на Доналд Тръмп да се включи във войната срещу Иран, съчетано с противоречиви действия в други сфери, е допринесло за съмнения относно способността на Вашингтон да гарантира стабилността на международната система. Още: САЩ: Позволихме на повече от дузина кораби да преминат през ирански пристанища
Както отбелязва политологът Марк Блайт от университета "Браун", десетилетия наред една от основните задачи на американските военноморски сили е била да гарантират свободното корабоплаване по световните морски маршрути. Според него кризата е поставила под въпрос способността на САЩ да изпълняват тази роля по същия начин, както в миналото.
Икономиката е на път да забави растежа си
Когато икономистите на Световната банка започнаха да анализират данните в началото на годината, перспективите изглеждаха сравнително благоприятни.
"Между януари и февруари дори обмисляхме да преразгледаме прогнозите си нагоре. Всичко изглеждаше толкова добре", заяви главният икономист на Световната банка Индермит Гил. "Инфлацията намаляваше, икономическият растеж се ускоряваше, а световната търговия показваше признаци на възстановяване."
Впоследствие обаче прогнозите бяха ревизирани надолу. Световната банка вече очаква глобалният икономически растеж да се забави през тази година.
Инфлационният натиск също остава повишен. По-високите цени на енергията и несигурността около глобалните доставки увеличават риска централните банки да поддържат по-високи лихвени проценти за по-дълъг период.
Това би имало сериозни последици както за развитите, така и за развиващите се държави, които вече са натрупали значителни публични дългове.
Особено силно засегнати са азиатските икономики, които зависят в голяма степен от вноса на енергийни ресурси и от стабилността на търговските маршрути в региона.
"Световната икономика в крайна сметка ще стане по-несигурна", обобщава Индермит Гил. "А това е лоша новина за дългосрочното планиране, инвестициите и икономическия растеж."
Автор: Патриша Коен за The New York Times
Превод: Ганчо Каменарски
