От средата на март Иран контролира Ормузкия проток - международен воден път от ключово значение за световната търговия с петрол и газ. Освен това Техеран успя да ограничи атаките на САЩ и Израел срещу енергийния си сектор. Нещо повече, той дори принуди Тръмп да спре войната на Израел срещу Хизбула, подкрепяната от Иран милиция в Ливан, пише The New York Times.
На пръв поглед това е изненадващо. САЩ притежават най-мощната армия в света. Иран е регионална сила и не може да се конкурира със Съединените щати. Но войната не е теоретично упражнение. За да спечели предимство срещу далеч по-мощен противник, Иран използва метод, който теоретиците наричат "принуда чрез посредник" или "принуда от трета страна", обяснява Даниел Собелман, професор в Еврейския университет в Йерусалим и експерт по Иран.
Стратегията включва да бъде атакувана по-уязвима трета страна, за да се спечели предимство срещу противник, който не може да бъде победен в директен бой. В настоящата ситуация тази трета страна са предимно държавите от Персийския залив, които са военно уязвими, но икономически важни за САЩ. Иранските удари срещу тях в началото на войната, съчетани с фактическата блокада на пролива, попречиха на САЩ и Израел да постигнат решителна победа. Тази стратегия би могла не само да определи изхода от настоящия конфликт и ролята на Иран в Близкия изток, но и да очертае границите на американската мощ. Още: САЩ готвят нещо ново в Иран - спират временно оръжейния пакет за 14 млрд. долара за Тайван
"Непряка принуда"
Иран започна да оказва натиск върху страните от Персийския залив малко след началото на войната на 28 февруари. Първо, той обстреля кораби в Ормузкия проток, а след това блокира прохода, през който преминават 20% от световните доставки на петрол. Решителният момент, когато стратегията на Иран започна да действа в пълен мащаб, настъпи приблизително две седмици по-късно.
На 18 март Израел удари иранското газово находище "Южен Парс", а Иран отвърна с бомбардировки над Рас Лафан, голям завод за втечнен природен газ в Катар, и с удари с дронове по петролни рафинерии в Саудитска Арабия и Кувейт. Според проф. Собелман, ответните мерки "създадоха баланс на възпиране". "Ако Израел или САЩ атакуват енергийните съоръжения на Иран, той ще отвърне на удара срещу енергийните съоръжения на държавите от Персийския залив."
Часове по-късно Тръмп написа в социалните мрежи, че израелската атака не е била координирана със САЩ и че Израел вече няма да нанася удари по Южен Парс, ако Иран се въздържи от удари по Катар. Това бележи повратна точка във войната. Въпреки че двете страни продължиха да си разменят удари, бяха очертани границите на ескалацията. "САЩ и Израел са относително защитени срещу директни атаки, но държавите от Персийския залив, особено Катар и ОАЕ, са далеч по-уязвими", твърди Собелман. "Иран е оказал натиск върху уязвимите си съседи да изпратят послание до своя могъщ покровител." Още: MQ-9 Reaper: Иран е унищожил толкова от уникалните дронове на САЩ, колкото за 1 млрд. долара
Иранските бомбардировки на енергийни съоръжения доведоха до рязък скок на цените на петрола, достигайки най-високото си ниво от началото на войната. Стана ясно, че по-нататъшната ескалация ще доведе до икономически разходи и за Съединените щати. Според Собелман това не е достатъчно, за да се прекрати конфликтът, но осигурява възпиране и дава на Иран сериозен инструмент за натиск. Няколко дни по-късно Тръмп обяви, че двете страни водят преговори. На 8 април те се споразумяха за прекратяване на огъня, въпреки блокадата на пролива.
Дългосрочни последици
Стратегията на Иран измести фокуса на войната, като въпросът как да се отблокира протокът и да се ограничи бъдещото влияние на Иран излезе на преден план. Досега опитите за оказване на натиск върху Техеран да отвори отново Ормузкия проток са неуспешни. Още: "Не знаете какво крие врагът в джоба си": Съвети от украинския фронт към армията на САЩ
През април САЩ наложиха контраблокада на пролива, обещавайки да я поддържат, докато Иран не подпише дългосрочно мирно споразумение. Този ход засили натиска върху Техеран, който също разчита на приходи от износ на петрол и изчерпва капацитета си за съхранение. Но проливът така и не беше отворен.
На 3 май Тръмп обяви операция "Свобода" за спасяване на кораби, блокирани в пролива. Но само няколко дни по-късно той се оттегли, оставяйки над хиляда кораба блокирани в района. "Мисля, че това е най-показателното доказателство досега, че Техеран е успял да възпре Съединените щати", подчерта Собелман. С проточването на конфликта става все по-вероятно Иран да се опита да запази поне частичен контрол над водния път, прогнозират експерти.
"Колкото по-дълго Иран може да държи корабоплаването като заложник, толкова по-очевидно става, че той трябва да бъде разглеждан като легитимен фактор, който се възползва от повторното отваряне на пролива", предположи Нитя Лабх, научен сътрудник по международна сигурност в Кралския институт по международни отношения (известен още като Чатам Хаус). Това би означавало, че Иран, дори и да е сериозно засегнат от войната, вероятно ще се появи с нов ценен актив. Дори частичният контрол над пролива би се превърнал не само в източник на доходи за режима, но и в геополитически коз.
Според експерти възможността за повторно затваряне на пролива по всяко време би послужила като вид "застрахователна полица" за Иран срещу бъдещи атаки. Този сценарий разкрива ключовата слабост на външната политика на Тръмп. Въпреки мощта си, Съединените щати може да са по-уязвими за ответни мерки. Не всяка страна може или ще се осмели да използва непряк натиск чрез трети страни срещу враждебна суперсила. Но следвайки примера на Иран, мнозина със сигурност ще се опитат. Още: Светът на ръба на нов енергиен шок заради кризата около Иран
Автор: Аманда Тауб за The New York Times
Превод: Ганчо Каменарски
