В Япония има все повече случаи на самотна смърт, при която хора умират в пълна изолация. Проблемът е станал толкова характерен за съвременното общество, че има дори собствен термин - "кодокуши". Предполага се, че става дума за близо 5% от общата смъртност в страната. Статистика, публикувана от правителството и полицията в Япония в края на април, показва, че почти 77 000 души са починали самотно през фискалната 2025 година, приключила на 31 март. Това са с 921 случая повече в сравнение с предходната година.
Властите изчисляват, че в 22 222 от тези случаи телата на починалите не са били открити поне осем дни. В 7 148 случая - приблизително 9% от общия брой, смъртта е останала незабелязана в продължение на повече от месец. Увеличението на тези случаи предизвика обществен дебат за самотата и социалната изолация в съвременна Япония.
"Японското общество се промени много за твърде кратко време", казва Изуми Цуджи, професор по социология в университета "Чуо" в Токио. "Има много фактори, но според мен най-големият е отмирането на традиционното семейство и преходът към индивидуализация - хората все повече живеят сами", казва той пред ДВ.
Изолацията в градските небостъргачи
В продължение на поне три десетилетия Япония преживява спад на населението в селските райони, тъй като младите хора напускат селата и малките градове в търсене на по-добро образование и по-добри възможности за работа. Общностите, които оставят след себе си, днес имат много малко млади жители. Възрастните хора стават все по-изолирани и много от тях умират сами.
"Когато бях дете, израснах с родителите си и двама от моите баби и дядовци", казва Цуджи. "Беше напълно нормално няколко поколения да живеят заедно. Това беше само преди няколко десетилетия, но този тип съжителство днес е рядкост и почти не съществува в градовете."
Животът в големите японски градове носи свои собствени проблеми, отбелязва Цуджи, тъй като хората обикновено се местят в апартаменти във високи жилищни комплекси и в най-добрия случай имат само повърхностни отношения със съседите си. "Японците преди не живееха в такива високи блокове", казва той. "Живеехме в общности, където къщите бяха заобиколени от открити пространства, където всички деца играеха заедно и разговаряхме със съседите си всеки ден. Познавахме тези хора и ако някой имаше нужда от нещо, винаги имаше механизъм за подкрепа."
Правителството се бори с изолацията на възрастните
Цуджи подчертава, че отношенията между хората са ключови за психичното здраве. "Сега всеки, който живее в жилищен блок, е затворен и изолиран", казва той. "Не мисля, че хората са създадени да живеят по този начин - нуждаем се от взаимоотношения с хората около нас, да общуваме и да взаимодействаме."
Професорът предлага радикално решение - призовава жилищните комплекси да бъдат разрушени и хората да се върнат към по-сплотен общностен начин на живот. Макар това да изглежда трудно осъществимо за японското правителство, властите също признават, че "кодокуши" е проблем, който трябва да бъде решен бързо, особено на фона на застаряващото население.
През 2021 г. правителството създаде поста министър по въпросите на самотата и изолацията със задача да се бори срещу високите нива на самоубийства и проблемите с психичното здраве както сред децата, така и сред възрастните. През април 2024 г. беше приет Закон за противодействие на самотата и изолацията, който насърчава местните власти да създават специализирани служби с обучен персонал, който да помага на самотните хора да се интегрират в някаква общност. Ключов елемент е и преодоляването на стигмата за самотата, както и насърчаването на възрастните да приемат помощ, дори ако настояват да живеят независимо.
Кампанията доведе до създаването на съседски асоциации, които следят за уязвими съседи, организират събития за социализация на възрастни хора, както и срещи за хора с деменция или сходни заболявания. Създадени бяха и редица специализирани неправителствени и социални организации.
Надежда след бедствие
На 11 март 2011 г. крайбрежният град Ишиномаки беше опустошен от най-силното земетресение в историята на Япония и поредица мощни цунамита, които засегнаха и атомната централа във Фукушима. Земетресението и наводненията унищожиха голяма част от града - хиляди загинаха, домове и бизнеси бяха разрушени, а значителна част от инфраструктурата беше буквално отнесена от морето.
Още през следващия месец Кацуюки Ито започва да превозва възрастни жители на Ишиномаки до банки, болници, кметството и малкото останали супермаркети. Доброволческата му инициатива по-късно се разраства в неправителствената организация "Рера". "Сега разполагаме с шест превозни средства и екип от осем доброволци", казва Кей Уено, 50-годишен доброволец, който се премества в Ишиномаки малко след бедствието. "Повечето хора, на които помагаме, са възрастни или с увреждания и имат нужда от помощ, за да се придвижват", казва той. "Семействата на много от тях са загинали, така че са принудени да живеят сами и имат много малко контакт с други хора."
"Най-възрастният човек, на когото помагаме, е на 94 години и често чувам, че най-хубавата част от деня за него е, когато доброволците идват да го вземат", споделя той. "Ние помагаме на възрастните хора с транспорт, но мисля, че им даваме и нещо повече от това", казва той. "Тези хора са възрастни и самотни, така че компанията и разговорите, които им предлагаме, са поне също толкова важни."
Източник: Дойче веле
