Трябва ли да се предприеме рискована военноморска операция за премахване на блокадата на корабоплаването в Ормузкия проток, наложена в отговор на ударите на САЩ и Израел срещу Иран? – този въпрос поставя Le Figaro. Европейските държави, както и редица страни от Азиатско-тихоокеанския регион, са обезпокоени от настойчивостта на Доналд Тръмп, който настоява мисията да бъде поета от съюзници. Президентът на САЩ изрази недоволство от липсата на „ентусиазъм“ сред част от партньорите.
„Някои бяха изключително ентусиазирани, други не чак толкова. Това включва държави, на които сме помагали в продължение на много години. Защитихме ги от ужасни външни заплахи, но те не показаха особен ентусиазъм. И това е изключително важно за мен“, заяви той по време на пресконференция, на която приветства 7000-ния удар срещу Иран от началото на конфликта.
Въпреки заявките за военен успех, Тръмп се изправя пред нарастваща политическа изолация по темата. Още: Арабските монархии от Персийския залив попаднаха в капана на войната
Външните министри на държавите от НАТО, събрани в Брюксел, реагираха с осезаема сдържаност. След вече натрупаното напрежение - търговски спорове, прекратена американска помощ за Украйна и дори заплахи за анексиране на Гренландия - европейските съюзници не са склонни да поемат нови ангажименти, свързани с конфликта с Иран, нито да финансират подобна операция.
Дронове, моторници, мини
От своя страна Техеран, въпреки нанесените щети, продължава да ескалира напрежението. „Неговата стратегия е да сигнализира на западните държави, че може да поеме инициативата, като реши дали да затвори или отвори пролива“, обяснява Пиер Разу от Средиземноморската фондация за стратегически изследвания.
Иран разполага с широк спектър от асиметрични средства за въздействие - дронове, бързи моторни лодки, морски мини, включително дистанционно управлявани, както и балистични и противокорабни ракети. Още: Иран готви голямо отмъщение с акцент "петрол", а Тръмп и говорителката му каканижат за Ормуския проток (ВИДЕО)
„САЩ и Израел осъзнаха с каква нация си имат работа - нация, готова да продължи войната докрай, независимо накъде ще я отведе“, заяви иранският външен министър Абас Арагчи.
През Ормузкия проток преминава около една пета от световните доставки на петрол и втечнен природен газ, особено за Азия. Блокирането му доведе до рязък скок в цените на енергията.
Доналд Тръмп заяви, че би било „подходящо тези, които се възползват“, да поемат отговорност за сигурността на корабоплаването в пролива, който остава блокиран повече от две седмици. В противен случай „това ще бъде много лошо за бъдещето на НАТО“, предупреди той в интервю за Financial Times.
Още: Атака срещу най-голямото газово находище в света и нов сериозен скок в цената на петрола
Френският президент Еманюел Макрон предложи създаване на международна коалиция за гарантиране на сигурността в региона. Париж вече е започнал дипломатически и военни консултации с държави като Гърция, Испания, Италия и Нидерландия, които разполагат с подходящи военноморски способности.
Въпреки това ключово условие остава прекратяването на активните бойни действия. Самият Макрон подчерта, че намеса е невъзможна, докато конфликтът продължава, а заплахата в региона остава „значителна“.
Испания, въпреки участието си в операции в Източното Средиземноморие, категорично отказва да се включи във военни действия. Подобна позиция заемат и Германия, Нидерландия, Италия и Гърция, които настояват за дипломатическо решение и избягване на ескалация.
По всичко личи, че НАТО няма да участва пряко. „Съюзниците укрепват сигурността в Средиземно море“, заяви говорител на Алианса, като уточни, че отделни държави обсъждат възможни действия със САЩ, включително за гарантиране на сигурността в Ормузкия проток. Още: Заради войната: Турция иска удължаване на ключов петролопровод
Тръмп спомена разговори със седем държави, сред които Франция, Великобритания, Китай, Япония и Южна Корея. Австралия и Япония вече изключиха участие, Китай води консултации, а Индия обмисля позицията си. Великобритания също проучва варианти за съвместни действия, но подчертава, че те няма да бъдат под егидата на НАТО.
„НАТО се намесва, когато някой от членовете му е нападнат, а в случая това не е така“, заяви люксембургският премиер Ксавие Бетел.
Военноморска мисия в Ормузкия проток би била значително по-сложна от настоящите операции в Червено море. Тя ще изисква постоянно присъствие, разминиране на водния път, защита на специализираните кораби и бърза реакция срещу ракетни и дронови атаки.
„Това ще изисква сериозни ресурси и дългосрочен ангажимент“, посочва военен експерт. Предизвикателство остава и ограничените запаси от боеприпаси в европейските армии, както и способността на Иран да извършва координирани, многопластови атаки. Още: Китай предложи на Тайван обединение
Автори: Николя Барот и Флорентен Колломп за Le Figaro
Превод: Ганчо Каменарски
