Китайският президент Си Дзинпин призова Русия, Индия, други страни от Южна и Югоизточна Азия, както и цялостно от Глобалния юг, да се присъединят към Пекин в използването на икономическото си влияние, за да се противопоставят на Запада в момент на нарастващи геополитически и търговски напрежения. Домакинът на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) заяви на 1 септември пред повече от 20 лидери от тези страни на срещата на върха в Тиендзин, че в условията на "турбулентност и промени" те трябва да поддържат "редовен многополюсен свят".
Това включва подкрепа за свободната търговия и "по-справедлива и разумна система за глобално управление", което е ясно отправено предизвикателство към настоящата система, водена от САЩ.
Още: Китай и Русия тихо изграждат съперник на НАТО
Ръкавицата е хвърлена към САЩ
"Трябва да разширим обхвата на сътрудничеството, да извлечем максимална полза от уникалните предимства на всяка страна и да поемем заедно общата отговорност за насърчаване на регионалния мир, стабилност и просперитет", заяви Си пред световните лидери, включително руския диктатор Владимир Путин и индийския премиер Нарендра Моди.
Снимка: Getty Images
Пекин използва двудневната среща в Тиендзин в северната част на Китай като възможност да покаже, че е стълб на глобалното управление в контраст с администрацията на американския президент Доналд Тръмп, чиито мита засегнаха както съюзници на Вашингтон, така и не толкова приятелски настроени страни в региона.
Още: Вучич заминава за Китай, ще разговаря със Си Дзинпин и Путин
Си Дзинпин проведе множество двустранни срещи в рамките на срещата на върха на ШОС, включително с Моди, и ще се срещне с Путин във вторник, 2 септември.
Китайският лидер очерта планове за заеми и безвъзмездни помощи и повтори призивите на Китай за нова регионална банка за развитие.
Срещата на групата за сигурност на Шанхайската организация за сътрудничество съвпада с 80-годишнината от поражението на Япония във Втората световна война, която Китай ще отбележи в сряда. Пекин се стреми да пренапише историята, поставяйки себе си в ролята на пазител на следвоенния международен ред, тълкува поведението на китайските власти Financial Times.
Путин, севернокорейският диктатор Ким Чен Ун и редица лидери, включително тези на Иран, Мианмар и Пакистан, ще присъстват на пищния парад, на който Китай ще покаже военното си оборудване.
Още: Само двама европейски лидери ще присъстват на военния парад в Китай освен Путин
Снимка: Kremlin.ru
Китай с намек, че иска Тайван и многополюсен свят
Анализатори обаче казват, че основната цел на Пекин е доста по-фина - Си иска да използва годишнината, за да засили претенциите на Китай за суверенитет над Тайван. Демократично самоуправляващият се остров е заплашван от китайската армия години наред. Тя не спира с агресивните военни учения, включващи стрелба в Тайванския проток и симулации за завземане на острова, а властите в Пекин говорят за "обединение". Тайпе е независим от комунистическата власт в континентален Китай още от средата на 20. век. Сега президентът от Демократичната прогресивна партия на Тайван Лай Чин-те е считан от Пекин за опасен сепаратист.
Още: Обрат в политиката на Тръмп? САЩ отказаха на тайванския президент да кацне в Ню Йорк
Си Дзинпин също така желае да засили позицията на Китай сред развиващите се страни като алтернативен лидер, различен от САЩ. Докато Тръмп разтърсва многостранната система, Пекин вижда възможност да преосмисли международния ред и да напредне в амбицията си за многополюсен свят, казват анализатори. Годишнината от Деня на победата е средство за този наратив.
"Това е добър глобален контекст за Китай да използва този момент, за да каже: "Ей, знаете ли, ето ни, създателите на многополюсния свят – сега водим мултилатерализма в нова, приобщаваща посока", казва Дейвид Бандурски, директор на China Media Project и експерт по китайската пропаганда.
Още: Оценка: Китай разширява ударно ядрения си арсенал, комунистите се подсигуряват при провал в Тайван
Как Пекин иска да пренапише историята?
За Пекин важна първа стъпка е да преобразува общоприетите нагласи за ролята на Китай в победата на съюзниците във Втората световна война и да омаловажи приноса на САЩ, коментират експерти. Китай датира "войната си за съпротива срещу японската агресия" от 1931 г. – десетилетие преди САЩ да се включат в конфликта.
Снимка: Getty Images
"Китай и Съветският съюз бяха основните театри на тази война съответно в Азия и Европа. Двете страни бяха основната опора на съпротивата срещу японския милитаризъм и германския нацизъм, като допринесоха решаващо за победата в световната антифашистка война", написа Си преди посещението си през май в Москва, където гледаше парада по случай Деня на победата в Русия заедно с Путин, когото нарича свой "стар приятел".
Още: Путин пак обвини НАТО за войната в Украйна пред верните си приятели (СНИМКИ)
За Пекин част от усилията му да промени "базирания на правила международен ред", воден от САЩ, е насочена към укрепване на претенциите му над Тайван. В последната си реч по повод годишнината от края на Втората световна война през 2015 г. Си Дзинпин не спомена Тайван. Пропагандата на комунистическата партия през същата година призна ролята в Китай по време на войната на националистическото правителство на партията "Гоминдан" - най-старата в Азия. Това се дължеше на подобряването на отношенията по това време между Пекин и правителството на Тайван, водено от "Гоминдан". Националистите избягаха през 1949 г. на острова след загубата на гражданската война с комунистите. Те бяха поели основната роля в борбата срещу Япония, а тяхното правителство водеше следвоенните преговори.
Тази година комунистическата партия настойчиво прокарва тезата, че тя е била централният стълб в съпротивата срещу Япония.
Още: Де юре Тръмп обяви: "БРИКС е мъртъв". Де факто сплоти държавите в блока от глупост с митата
Пекин основава претенциите си към Тайван на две споразумения на съюзниците от времето на войната – декларациите от Кайро и Потсдам, които призовават Тайван да бъде върнат от Япония на Китай след конфликта. Тази година за първи път споразуменията бяха свързани с "непризнаването" от страна на ООН през 1971 г. на тогавашното правителство на "Гоминдан" в Тайван, за да се подкрепи претенцията на Пекин за суверенитет над острова, казва Чанг У-Уе. Той е директор на Центъра за отношения между двете страни на Тайванския пролив в университета Тамкан в Тайван.
Снимка: Kremlin.ru
САЩ, от друга страна, цитират Договора от Сан Франциско от 1951 г., с който съюзниците официално слагат край на войната с Япония и който остави отворен въпроса на кого Токио трябва да преотстъпи контрола над Тайван. Пекин отхвърля този договор.
Присъствието на Путин може да попречи на плана на Си
Според западни анализатори парадът в Китай, а и присъствието на лидери като Путин в разгара на пълномащабната война на Русия в Украйна, ще подкопае посланието на Пекин като защитник на стабилността и многополюсния свят. Опитите на Пекин да се възползва от хаоса, предизвикан от Тръмп, за да подкрепи международния си имидж, имат своите ограничения - в този случай това ще бъде подкопано от масивното демонстриране на военна сила и от близките връзки и съгласуваността на наративите с Москва, гласи едно от експертните мнения, цитирани от FT.
В крайна сметка обаче парадът и усилията на Си да промени наратива на войната са насочени главно към вътрешната аудитория и партньорите в Глобалния юг, а не към САЩ и техните съюзници.
Още: Тръмп поднася света на тепсия на Китай и Си Дзинпин: Анализ на The New York Times
