Брюксел може и да мъмри кабинета на Ципрас, но Атина е затрупана от поздравителни телеграми от Латинска Америка. Даниел Ортега, Николас Мадуро, Кристина Киршнер, Ево Моралес - а сега дори и легендарният кубински лидер Фидел Кастро хвана писалката - всички почитат гръцкия премиер Алексис Ципрас като новия герой на угнетените маси. Гърците са извоювали "брилянтна политическа победа", защото са защитили своята идентичност и култура от външна агресия. А това заслужава възхищението на Латинска Америка и народите от Карибския басейн, твърди революционерът в пенсия.
Изглежда, че гръцкото "не", което гражданите на балканската държава казаха на Брюксел, оказа голямо емоционално въздействие далеч отвъд европейските граници. Младият премиер в Атина спечели не само референдума, но и сърцата на левите в Латинска Америка. Сега Ципрас е рицар на кръглата маса – и какво от това, ако тя е отвъд океана?
Ципрас обаче не бива да прибърза с радостта от новата „титла“, защото тя е плод на една-единствена причина: застоя в популизма на латиноамериканската левица и липсата на харизматичен лидер, който да внесе раздвижване.
Венецуела, която може да се нарече идеологически „дом“ на леви партии като гръцката „Сириза“ и испанската „Подемос“, преживява икономически упадък. Сега, когато цената на петрола се задържа дълго време ниска, а разходите на правителството са все така високи, страната е на път да се срине. А бедата на наследника на покойния Уго Чавес – Николас Мадуро, е тази, че той не притежава чара на предшественика си.
Латиноамериканската левица обаче има проблеми не само в Каракас. В Аржентина държавният глава Кристина Киршнер не може да бъде преизбрана, а в страната липсва убедителен наследник, който да продължи делото й. В Бразилия Дилма Русеф се сбогува с подкрепата на партиите от политическия център, а в Боливия Ево Моралес се бори да се утвърди, въпреки че управляваната от него държава не разполага с необходимия ресурс за влияние в региона. Ето го и проблемът: Латинска Америка осиротя след смъртта на Уго Чавес. Южна Америка има нужда от истински водач, който да обясни на жителите й защо най-богатият континент има най-бедното население.
Алексис Ципрас притежава всички качества, които са му необходими, за да се усмихва от върха на световната левица. Той е ново лице, младо лице и внася нова тема в лагера на социалистите. И за да бъде още по-хубаво – съветниците от държави като Венецуела и Еквадор са добре дошли в Атина, както вече стана ясно. Кратката кампания, която кабинетът на „Сириза“ проведе в навечерието на референдума, беше огледално копие на някогашната предизборна стратегия на боливийския президент Ево Моралес, който използва картата с американското вмешателство, за да мобилизира електората си. С печален вид и ръка, стисната в юмрук, Моралес се обърна към народа: „Боливийци, вие решавате кой да ви управлява“. Подходът проработи в Сукре, проработи и в Атина. Само с една малка разлика – този път врагът не беше Вашингтон, а Берлин.
С Гърция латиноамериканската левица най-накрая ще получи шанс да изгради предмостие към Европа – това, за което мечтаеше лидерът на Кубинската революция Фидел Кастро и това, което се опита да предаде на идеологическия си наследник Уго Чавес. Именно затова от Акапулко до архипелага Огнена земя Ципрас е представян като новия герой на угнетените народни маси. Световната социалистическа революция обаче трябва да почака, поне докато гръцкият премиер опита да предотврати колапса на страната си.
Die Welt
