Гръцката държава в остър сблъсък с църквата за Македония

11.01.2018 11:49 3313

Снимка: Thinkstock

Църквата се меси в дипломатическите въпроси на държавата, а в същото време не иска държавата да се меси в църковните й дела.

Това е част от позицията на гръцкото министерство на външните работи, публикувана в днешния брой на "Катимерини", по повод последното решение на Светия синод на Православната църква на Елада /ПЦЕ/ по отношение на преговорите за разрешаване на спора за името на Република Македония. Църквата се обяви срещу използването на термина Македония в името на Република Македония.

"Църквата трябва да отговори дали върви ръка за ръка със "Златна зора" /крайна националистическа партия - бел.ред./. Ако това не е така, да ни каже как да преговаряме със Скопие", пишат от министерството.

"Катимерини" публикува в 5 точки позициите на МВнР. Статията, която е озаглавена - "Открит фронт на църквата за името" се появи само няколко часа след като Православната църква на Гърция разпространи официалното си съобщение.

Ето и петте точки:

1. Дали ръководството на църквата реши да върви заедно с неонацистките структури на "Златна Зора?".

2. Дали църквата открито реши да се меси в политиката на страната ни? Тя прекрачи границите на своите правомощия. Църквата може да ни каже какво име иска и така правителството да преговаря със Скопие.

3. Църквата дори не попита правителството, за да получи информация за преговорите.

4. Църквата се меси в държавните и дипломатически дела по сериозни национални въпроси от външната ни политика, а в същото време не иска държавата да се меси в нейните дела.

5. Църквата трябва да бъде много внимателна и да се фокусира върху националния интерес, а не върху личните интереси на архиереите.

Пред "Катимерини" представител на Светия синод на Православната църква на Елада е заявил, че "църквата не се меси в политиката, но има право на собствено мнение, слушайки агонията на гръцкия народ", предаде БГНЕС.

Представителят на Светия синод препоръчва на властите в Атина да се обърнат към главата на Православната църква, до Вселенския патриарх в Истанбул, който най-добре познавал въпросите, свързани с църквата в Скопие".