След като наскоро американският мозъчен тръст - Институт за изучаване на войната отчете, че продължават усилията на Русия за дестабилизация на Балканите чрез желанието за разваляне на Дейтънското споразумение в Босна и Херцеговина, по-късно беше разкрито паравоенно руско училище в Сърбия, но в близост до границата със Сараево. Нещо повече - тези дни имаше етническо напрежение в Черна гора, свързано с турски граждани, а руските телеграм канали проявиха засилен интерес към случващото се в Подгорица, та дори заговориха за "сръбски сценарий", под което имат предвид протестите в Сърбия, които не стихват вече година.
Изглежда това буди интерес и от Европейския съюз, тъй като не изглежда случайна скорошната визита на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Западните Балкани. ОЩЕ: Русия официално заговори за "война на Балканите"
Къде е България?
Тези дни обаче едно на пръв поглед обикновено събитие от уикенда добавя още един щрих в усилията за дестабилизация на Балканите, но този път той е свързан с България.
Събитието се проведе край втория по големина град в Северна Македония и може би беше показателно за стратегията за дестабилизация на региона.
Става въпрос за честването на Кумановската битка, за което научихме от македонските медии, но и за което съобщиха от "Фейсбук" страницата на руското посолство на нашия югозападен съюзник в НАТО - Северна Македония. В честването е участвал посланикът на Русия Сергей Баздникин, като той е бил поканен от Сръбската общност в Македония и Сръбския културен център - Скопие, чиито представители също са били там.
Сръбското влияние в Северна Македония
Спойката изглежда е вицепремиерът на Северна Македония Иван Стоилкович, който е и председател на Демократическата партия на сърбите в Македония от 2001 година насам.
В скоби трябва да кажем, че той заема и поста министър на междуобщностните отношения и в тази връзка от него се очаква да е обективен по отношение на българите в Северна Македония, които вече три години след поетия ангажимент пред Европейски съюз от страна на Скопие - не са вписани в македонската конституция. ОЩЕ: Тайната "армия" на Русия на Балканите: Подробности за паравоенното училище в Сърбия и първата му цел
С други думи въпросното честване на тази битка е показателно и за сръбското влияние в Скопие. То е широко отразено и от медиите в югозападната ни съседка, от което се вижда и тяхната ангажираност в похвалата към подобни годишнини.
Накратко за битката и днешните "невзривени бомби" на Балканите
Всъщност става въпрос за битката при Куманов или по-известна в България като Кумановска битка.
Тя е в периода 23 – 24 октомври 1912 година и е сред основните сражения в Македония по време на Балканската война. В него османската Вардарска армия прави опит да спре при Куманово, в самото му начало, настъплението на сръбската Първа армия
Знаем, че след Първата Балканска война обаче Вардарска Македония не остава в България, а става част от Сърбия, което води до ново разделяне на Македония между Сърбия, Гърция и България след Междусъюзническата война през 1913 г.
Така може да заключим, че наред с Дейтънското споразумение, етническите сблъсъци в Черна гора - се възпоменават спорни моменти от историята между съдедни страни на Балканите, каквито са България, Сърбия и Северна Македония.
Изглежда това забелязват и нашите съседи в Гърция, тъй като наскоро в гръцкото издание Kathimerini се появи един анализ за "невзрнивените бомби на Балканите", което отчита, че под привидното спокойствие все още се крият националистически напрежения, които, ако се разпалят, биха могли лесно да съборят следвоенната гранична структура". Като в него освен за Босна и Херцеговина и Косово, се говори и за "етническото съперничество между Северна Македония и България, което според нашите съседи "е способно да предизвика опасни развития". ОЩЕ: Гръцки анализ за "невзривените бомби на Балканите": Къде е България?
Реакциите
Въпросното събитие предизвика реакции както в България, таки и в Северна Маедония.
ВМРО-Народна партия на бившия премиер на Македония Любчо Георгиевски обяви, че е „дълбоко загрижена от грандиозното честване на „Битката при Зебрняк“, която слага началото на 23-годишната сръбска окупация на Македония“.
Снимка: БГНЕС
Според партията, броят на подобни събития, отбелязващи „сръбската окупация на Македония“, е надвишил държавните празници в Република Северна Македония, а събитията се организират със средства от държавния бюджет.
"В края на тази война руският император ще подари т.нар. “спорна зона”, а иначе българска Македония на сърбите", пише бившият евродепутат от националистите Ангел Джамбазки във "Фейсбук". ОЩЕ: Руски телеграм канал вижда "сръбски сценарий" в Черна гора (ВИДЕО)
