Фотографът Горан Анастасовски, който се изявява като колумнист в официоза на властта в Северна Македония "Нова Македония" в статия от 23 юни 2026 г. толкова се е увлякъл да обори тезата, че македонците не крадат българска история, че постигна успех, признавайки на практика, че македонците са били българи преди 1945 г. и че са потомци на българите. Тезата му общо взето е, че няма как потомците на българите да крадат историята на българите.
"Проблемът става още по-голям, когато човек вземе предвид, че никой не се е появил в Македония през 1945 г. Македонците не са дошли от Марс, нито са се появили внезапно от нищото. Хората, които са живели тук преди 1945 г., и хората, които живеят тук днес, са потомци на едни и същи семейства. Няма исторически прелом, в който едни хора да са изчезнали, а други да са се появили на тяхно място",казва Анастасовски, с което на практика признава българския произход на населението в Република Северна Македония.
Това не е изненада, тъй като собственикът на македонската тевевизия Канал 5 Емил Стоименов също има български паспорт, а при искането си за българско гражданство заявява, че българите и македонците сме "два български народа близки". ОЩЕ: Дядото с български медал: Внукът създаде македонска телевизия, за да нарича дейци като него "окупатори" (ДОКУМЕНТИ)
Припомняме, че само преди ден професор Александър Спасов от Юридически факултет на Университета "Св. Св. Кирил и Методий" в Скопие разви любопитна теория в интервю за TV 24, с която на практика призна, че българите в югозападната ни съседка Северна Македония са много повече, отколкото са се преброили. ОЩЕ: Македонски професор на практика призна: Българите в Северна Македония са много повече, отколкото са се преброили
Признанието идва след призива на Европейския парламент
Статията в "Нова Македония" изглежда някакъв вид отговор в контекста на резолюцията на Европейския парламент, в която Брюксел призова за възобновяване на работата на историческата комисия с България и подчерта, че двете страни трябва да се позовават исторически факти и данни от общата история на двата народа въз основа на обективни, автентични и основани на доказателства исторически източници и документи, научна интерпретация и исторически събития, както е предвидено във втория протокол към Договора с България.
Същевременно Европейският парламент осъжда всички опити за замяна на исторически паметници или артефакти, включително унищожаването на автентично културно наследство и изразява съжаление относно унищожаването и фалшифицирането на български надписи.
Пълния текст на коментара на на Горан Анастасовски в "Нова Македония"
Историята е сбор от човешки съдби, събития, радости, трагедии и спомени. Тя не е ничия частна собственост, за да може някой да ѝ сложи катинар и да каже: „Това е само мое.“
Ето защо, според самата българска теза, обвинението, че македонците крадат българската история, всъщност означава, че македонците крадат собствената си история. А това е логически невъзможно.
Години наред, може би десетилетия, от София идва едно и също обвинение. Македонците, казват те, крадат българската история. То се повтаря в политически речи, в медиите, в декларациите, в учебниците и дори пред европейската и световната общественост. Толкова често е повтаряно, че човек би си помислил, че е някаква неоспорима истина.
Но колкото повече човек се опитва логически да разбере тази теза, толкова повече осъзнава, че е изправен пред необичаен парадокс, толкова голям, че дори най-великите умове биха имали проблеми с разплитането на този странен логически цикъл.
А именно, официалната българска позиция от години е, че до 1945 г. в Македония не е имало македонци, а българи. Според тази теория македонската нация е създадена след Втората световна война, под влиянието на Йосип Броз Тито. Така че, според същата тази теза, хората, които са живели в тези райони преди 1945 г., са част от българския народ.
И тук започва логическият абсурд. Ако тези хора са били българи, значи са живели тази история. Те са се раждали, женили, воювали, страдали, радвали се и умирали в рамките на тази история. Техните потомци живеят днес в Македония. Как тогава тези потомци могат да бъдат обвинени в кражба на историята на своите дядовци и прадядовци?
Може ли човек да открадне собствената си биография? Може ли някой да открадне нещо, през което са живели неговите предци?
Дори само за миг да приемем всички български тези за верни, пак ще стигнем до същото заключение. Ако до 1945 г. населението на Македония е било българско, то това население е било пряк участник в тази история. И човек не може да бъде крадец на история, в която самият той е участвал.
Историята не е кола, която някой може да открадне от паркинг. Нито пък е картина, която може да бъде изнесена от музей. Историята е сборник от човешки съдби, събития, радости, трагедии и спомени. Тя не е ничия частна собственост, за да може някой да ѝ сложи катинар и да каже: „Това е само мое.“
Ето защо, според самата българска теза, обвинението, че македонците крадат българската история, всъщност означава, че македонците крадат собствената си история. А това е логически невъзможно.
Представете си човек, който е израснал в къща, където са родени неговите родители и баба му и дядо му, а след това някой му казва, че всъщност е откраднал къщата от себе си. Колкото и абсурдно да звучи, точно това е логиката зад цялата история.
Проблемът става още по-голям, когато човек вземе предвид, че никой не се е появил в Македония през 1945 г. Македонците не са дошли от Марс, нито са се появили внезапно от нищото. Хората, които са живели тук преди 1945 г., и хората, които живеят тук днес, са потомци на едни и същи семейства. Няма исторически прелом, в който едни хора да са изчезнали, а други да са се появили на тяхно място.
Ето защо, дори и да вярва човек в българската историческа интерпретация, той отново остава без отговор на един прост въпрос: Как е възможно някой да открадне историята, която самият е живял?
Разбира се, историческите интерпретации могат да бъдат различни. Това е нормално. Французите и германците виждат много събития по различен начин. Поляците и руснаците имат различни интерпретации. Сърбите и хърватите също. Но едно е да спориш за интерпретации, а съвсем друго е да обвиняваш цял народ в кражба на история.
Защото историята не е собственост на държавите. Тя не се издава с акт. Не се наследява в кадастър. Не е заключена в сейф. Историята принадлежи на хората, които са я живели, и на техните потомци.
Следователно, може би най-големият парадокс в цялата тази история е, че следвайки логиката на самата София, човек стига до заключението, че македонците не крадат българската история. По-скоро, според тази логика, те би трябвало да крадат своята собствена.
И човек може да се отрече от миналото си, може да го тълкува по различен начин, може да спори за него, но едно нещо не може. Не може да открадне собствената си история. ОЩЕ: Страх от истината? Властите в Скопие крият доклада на Европейския парламент
