Миграцията е изключително чувствителна тема в обществата на Западните Балкани от години. Страховете от превръщане в „концентрационен лагер на Европа“ са широко разпространени в региона, отчасти поради затварянето на границите по „Балканския маршрут“, през който бежанци, предимно от Сирия, дойдоха в Западна Европа през 2015 г., пише Deutsche Welle. Дебатът се засилва и поради недостатъци в политическата комуникация. Вместо да предоставят навременна и прозрачна информация, правителства като това на Северна Македония често предлагат само фрагментарни подробности за евентуални споразумения.
Страните от Западните Балкани са под натиск
Западноевропейски държави планират да настанят мигранти в лагери в Западните Балкани. Държавите там са под натиск да се представят като надеждни европейски партньори. Но на място тези проекти са повече от спорни.
Асиметричната начална позиция между страните от ЕС и Западните Балкани е ключова. Тъй като европейските страни все повече насочват миграционните си политики към граничен контрол и затваряне, страните от Западните Балкани са под натиск да се позиционират като надеждни партньори на Западна Европа, често с надеждата за политическо сближаване, сътрудничество в областта на сигурността или икономически ползи. ОЩЕ: Депортиране в трети държави: Европарламентът одобри спорния законопроект за мигрантите
Британските планове и македонски реакции
В началото на декември 2025 г. британски медии като „Таймс“ съобщиха, че Обединеното кралство обмисля изпращането на отхвърлени търсещи убежище в „центрове за връщане“ в Северна Македония. В Северна Македония съобщенията за тези така наречени „центрове за връщане“ предизвикаха ожесточени политически реакции и значителна обществена опозиция. Темата за миграцията внезапно се превърна във фокус на вътрешнополитическия дебат.
През май 2025 г., когато споразумението за стратегическо партньорство между Обединеното кралство и Северна Македония беше подписано на правителствено ниво, се разпространиха слухове, че миграционните споразумения биха могли да бъдат част от това споразумение.
Миграцията като електорален инструмент
Медийният изследовател Олга Кошевалиска от университета „Гоце Делчев“ в Щип предупреждава за това. В македонските медии миграцията често се представя сензационно и без достатъчен контекст, което създава впечатлението, че е непосредствена заплаха, която е невъзможно да се контролира. Тази динамика е особено очевидна в социалните мрежи, където емоционалното и остро съдържание се разпространява бързо и радикализира дискусията.
„Резултатът е все по-затягащ се публичен дискурс, в който миграцията почти вече не се възприема като сложно социално явление, а главно като риск за сигурността“, казва Кошевалиска. ОЩЕ: Гърция се готви за миграционна вълна от Близкия изток
