От утре превозвачи от Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина започват масови протестни действия и блокади на граничните пунктове със страни от Шенгенското пространство. Очаква се недоволството да засегне пряко и българските граници, което заплашва да парализира международния транспорт в региона за близо седмица. Според информация на БНТ и Съюза на международните превозвачи (СМП), протестите ще продължат до 2 февруари.
Причината: Правилото „90 от 180“ превръща шофьорите в „туристи“
В основата на ескалиращото напрежение стои въвеждането на новата Европейска система за вход и изход (EES) и стриктното прилагане на правилото за краткосрочно пребиваване. Според него, граждани на страни извън ЕС (трети страни) имат право да пребивават в Шенгенското пространство само 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период.
Въпреки че мярката е насочена към регулиране на миграционния поток и сигурността, тя автоматично обхваща и професионалните шофьори. За сектора това означава практически невъзможност за работа.
„Проблемът е, че шофьорите са третирани като обикновени туристи. Лимитът от 90 дни е крайно недостатъчен за хора, чиято професия е свързана с постоянно движение през границите. Те няма как да спазват този период и да изпълняват договорите си“, обяснява Емил Николов от Съюза на международните превозвачи.
Исканията: Статут на „трансгранични работници“
Протестиращите и браншовите организации настояват за спешна промяна в категорията на заетите в международния транспорт. Основното искане е професионалните водачи да бъдат признати за „трансгранични работници“, което би ги извадило от общите рестрикции за туристически престой.
Ако правилото влезе в сила в този си вид от 10 април, това би означавало, че след три месеца работа един шофьор от Сърбия или Босна ще трябва да бъде „приземен“ за следващите три месеца, което би довело до масови фалити на транспортни фирми и прекъсване на веригите за доставки.
Удар по българския бизнес
Българските транспортни фирми са индиректна жертва в този конфликт, но ще понесат сериозни икономически щети. Секторът все още изчислява загубите от скорошните блокади на гръцките фермери, а новата блокада на запад ще принуди превозвачите да търсят алтернативни маршрути.
Основните рискове за българските фирми включват:
- Оскъпяване на курсовете: Заобиколните маршрути през други държави увеличават разхода на гориво и пътните такси.
- Закъснения: Натрупването на камиони на малкото останали отворени пунктове ще доведе до километрични опашки.
- Неустойки: Невъзможността за доставка на стоки в срок води до санкции от страна на европейските партньори.
Какво следва?
Браншовите организации съветват шофьорите и спедиторските фирми да планират маршрутите си изключително внимателно през следващите дни и, ако е възможно, да избягват критичните точки на сръбската граница.
Остава отворен въпросът дали Брюксел ще прояви гъвкавост преди критичната дата 10 април. Дотогава обаче границите на Балканите остават заложник на нормативната уредба, а икономическите последици за региона тепърва ще се изчисляват.
ОЩЕ: Близо 3.5 млн. евро седмично губят българските превозвачи от гръцката фермерска блокада
