"ВАР-ът на Actualno" е спортна рубрика на Actualno.com, в която чрез коментари и анализи правим по-детайлен преглед на най-наболелите теми в българския и световен спорт.
През вече не чак толкова близката 2008 г. чухме едно предложение, което тогава звучеше абсурдно. За жалост с напредването на времето, то ставаше все по-реалистично. И сега, 18 години по-късно, с малка надежда мога да кажа, че въпросното предложение отново се отдалечава от реалността. „Българският футбол да се забрани, да си играем по махалите и да видите, че всичко ще е прекрасно“. Думите на Константин Капчин, тогава шеф на „Пирин СС“ – фенклуба на Пирин Благоевград, още отекват в съзнанието на българската футболна общественост.
Много хора в България са виждали само един шампион
През последните години българският футбол все повече ни убеждаваше в думите на Константин Капчин. От 2008 г. насам, България е имала 4 шампиона. Това са цели 18 години. Един пълнолетен човек време. Само 4 шампиона. Да не говорим, че през последните 14 години е един и същи. Та то в Италия, Франция и Германия няма толкова дълги години на хегемония. Ювентус се спря на 9. Лига 1 все си намира по някой Монако или Лил, за да предотврати нещо подобно.
Байер Леверкузен спечели Бундеслигата без да загуби мач, за да не може Байерн Мюнхен да достигне нивото на Лудогорец. У нас има деца, а дори и възрастни хора, които нямат съзнателен спомен за друг шампион на България.
Хегемонията не се пренася в Европа
Но тази хегемония сигурно носи нещо. Убедителни успехи в Европа, може би? Друг път! Последното участие в Шампионска лига може да е на Лудогорец, но е на 10 години. През 2016 г. Да, толкова време мина от тогава. Ще кажете, че „орлите“ имат участие в другите евротурнири. Да, ама преди тази година, преодоляха груповата фаза на Лига Европа чак през сезон 2019/20. И от тогава минаха 6-7 години. Но пък на 1/16-финала им се падна Интер – нямаха особен късмет.
Националният отбор е забравил гордостта си
Ах, националният отбор. Ах, тези наши „лъвове“. Една година без победа. Преди това почти две години. Ние забравихме какво е да бием в официален мач. Добре че от време на време идва някой Люксембург, някой Кипър. Дори и някой Гибралтар, та да си припомним чувството на гордост с отбора. Отново – греда. Това чувство е отдавна загубено. И като погледна някой сайт с резултати, освен зеленото от победата над Грузия в, държа да отбележа, мач без абсолютно никакво значение, виждам само червено.
Червено от загубите. И не червено за пролятата кръв, както в националния флаг, а червено като срам и ярост от дългогодишната безизходица. Дългогодишното лутане, което можеше да се прекрати само, ако закрием българския футбол.
Закъсняхме да закрием българския футбол
Но си изпуснахме шанса. Закъсняхме. И то много. Толкова много закъсняхме, че отново виждаме светлина в тунела. Имаме победа над Грузия. Започваме новата година с мач срещу Соломоновите острови. Ако тях не бием, вече наистина трябва да се заговори за забрани. След това ни предстои или Индонезия, или Сейнт Китс и Нейвис. Там поне равен ще завъртим. И като му теглиш чертата, това са си 3 мача без загуба.
След това имаме Естония и Исландия – пак съперници, които не би трябвало да ни карат да треперим. Току-виж сме завършили 2026 г. без загуба. Пу-пу, да не ни е уроки.
Изпращаме футболисти в силни първенства
А за евротурнирите какво да кажем? Лудогорец излезе от основната фаза на Лига Европа. Победи Селта Виго. Победи Ница. Имаше сериозен шанс срещу Ференцварош, с който си научиха не навиците, ами не знам и аз какво от толкова чести срещи. Вярно, „орлите“ после щяха да берат ядове срещу Брага, но нали бяха близо. Победа в плейофния кръг не е малко, и то с какъв хубав гол.
А, да не забравя. Футболист на Лудогорец стана едноличен голмайстор на основната фаза в Лига Европа. Отново извадиха звезда в Разград. След някоя-друга година, може и него да го гледаме в някое топ първенство, подобно на бразилския национал с български паспорт.
Новият шампион: лъч светлина или кървав нож?
И накрая – десертът. България може да има нов шампион. Три кръга преди началото на плейофите Левски води на Лудогорец с 9 точки преднина. „Сините“ трябва да внимават с преките мачове, че от 4 срещи до този момент падат с 0:3 общ резултат. Да, ако „зелените“ водеха с 9 точки на който и да е отбор, изобщо нямаше да говорим за обрат. Нямаше дори да ни дойде на ум. Но това е друг въпрос. Важното е, че сега има лъч светлина в скучното ни ежедневие.
И само времето ще покаже дали не сме закъснели с това да закрием българския футбол. Защото именно този лъч светлина за пореден път може да се превърне в кървав нож, който да се настани в гърба на българската футболна общественост.
Автор: Николай Илиев
ОЩЕ от "ВАР-ът на Actualno": От най-високото до най-ниското: История за достойнството с малко "д"
