Чудовищата са реални в "Децата на хълма" от Дженифър Макмеън

Нетипично и зловещо

Американската авторка Дженифър Макмеън винаги е била привлечена от нетипичното и зловещото. Още като дете открива любовта си към черно-белите хорър филми. В тях чудовищата винаги са обречени да бъдат отхвърлени, гонени и убити. Но тя вижда нещо специално в тези същества, които толкова наподобяват хората по външност, а същевременно са коренно различни; които някога може и да са носили човечност в себе си, но вече определено са я изгубили.

Още: Откъс от "Терапията", Себастиан Фитцек

Тези мотиви бележат дълбоко съзнанието на Макмеън и години наред се проявяват в творчеството ѝ по неочакван начин. А в „Децата на хълма“ вземат пълен превес, защото това е роман именно за чудовищността. Вдъхновена от класическата история „Франкенщайн“ на Мери Шели, Макмеън създава плашещо реалистичен разказ, който изследва най-мрачните страни на човешките взаимоотношения; една ужасяваща мистерия, която разтреперва читателите, отвежда ги в най-страшните части на върмонтските гори и им показва на какво са способни чудовищата.

През 1978 г. Хелън Хилдред, утвърдена психиатърка, се прибира у дома при внуците си Вай и Ерик и води непознато момиче. Айрис е мълчалива, дива и носи необясними белези. Но Вай е щастлива, че ще си има сестра и заедно с Ерик приветстват странното момиче в своя таен клуб, в който пишат книга за чудовищата и измислят начини да ги победят. Клубната къща, скрита в гората, се превръща в тяхна крепост срещу несигурността на света и Айрис малко по малко започва да излиза от черупката си. Обаче колкото и навътре в гората да отиде, миналото ѝ ще я намери.

Близо четиредесет години по-късно младата Лизи Шели пътува до малко градче край горите на Върмонт, за да разнищи случая около загадъчното изчезване на местно момиче. Носят се слухове, че в сенките се спотайва странно същество. Може би то е виновно за случилото се? Но като водеща на популярен подкаст за чудовища Лизи е готова да се сблъска с всичко. Все пак вече е приживяла най-страшното. Или поне така си мисли.

С този разтърсващ разказ за хора и чудовища Дженифър Макмеън за пореден път доказва своя неоспорим талант да създава зловещи истории, дълбоко човешки в своята същност, заради което често е сравнявана с творчеството на Мери Шели. Също както „Франкенщайн“, така и „Децата на хълма“ е книга, която не може да бъде поставена в рамки и ограничения. С всяка следваща страница се разкрива нов пласт на историята, който приближава читателите до суровата истина, пулсираща в сърцевината. Точно там се крие отговорът на въпроса „Кой е истинското чудовище? Съществото, създадено от чужда ръка, или човекът, който го е създал?“

Още: Ново издание на абсолютния бестселър на майстора на психотрилъра Себастиан Фитцек - "Терапията"

За авторката

Кралицата на страшните истории Дженифър Макмеън е автор на повече от десет романа. Тя е писала за духове, серийни убийци, шейпшифтъри, ужасяващи изворни басейни.

Вълнува я писането за необиснимото, за тъмните сили, за страховете, които ни държат будни през нощта, за начина, по който миналото винаги преследва настоящето. Споделя, че докато е учила „Творческо писане“ в колежа, всички ѝ повтаряли: Пиши за това, което познаваш. Но през годините е успяла да развие собствена мантра, според която живее и твори. Тя е изписана дори в татуировка на китката ѝ: Пиши за това, което те плаши.

Живее във Върмонт (в стара викторианска къща на хълм, от която те побиват тръпки) с партньорката си Дреа и дъщеря им Зела. Когато не пише, се отдава на изучаване на мрачните върмонтски гори и издирването на обладани места – истински и въображаеми.

Още: Излезе "Нож" на Салман Рушди: Първата му творба след нападението (ВИДЕО)

Отзиви

Макмеън кара читателя да се чуди колко от нещата, които се случват, са реалност и колко – само плод на въображението. Задължително трябва да се прочете от любителите на психологически трилъри.

– Publishers Weekly

Макмеън се справя майсторски със създаването на неочаквани обрати, като предлага своето отлично допъление към колекцията от творчество, вдъхновено от „Франкенщайн“. Мери Шели несъмнено би одобрила.

Още: Кои са най-известните приказки на Андерсен?

– Kirkus

Ще чета всичко, което напише Дженифър Макмеън. Нейният разказ е изпитан и истински. Не искам да пропускам този неповторим съспенс – запазената ѝ марка.

– LitReactor

Още: Как да подобрим значително скоростта си на четене: Примери от създателя на „Умотека“