Италианският писател Лоренцо Амури разказва собствената си история в романа "Спиране на дишането"

Единственото нещо обаче, което има значение, са ръцете. Да успее пак да ги раздвижи, да започне отново да свири на китара, защото музиката е целият му живот. След изписването му от интензивното отделение предстоят дълги месеци за рехабилитация в една швейцарска клиника в Цюрих, до деня, когато ще трябва да я напусне, а тя се е превърнала за него в новата майчина утроба, държала го затворен, но обгрижвала и покровителствала по време на боледуването. Трудно е вписването му отново в свят, където изведнъж всичко се е превърнало в недостижимо и всички са станали по-високи, застрашителни гиганти с внушителни сенки.

Комита се замесва в аферата "Мис Стоун"

Романът на Владимир Плавевски е македонското „Възвишение“, но решено в приключенски план Книги като „Възвишение&ldq...

Прочети повече

С кураж и решителност Лоренцо Амури разказва за своето завръщане към живота. Желанието да вижда, докосва, усеща. Да започне пак да закъснява нощем с приятели. Да се отдаде на любовта си към любимата жена и да възвърне свободата си, която му е била открадната. Всеки етап е бавно изкачване към повърхността, дълбока апнея, отнемаща дишането, която предхожда мига на благодатното и безкрайно поемане на дъх.

Книгата е отличена с Наградата на Европейския съюз за литература.